“Големите кметове”: Панайот Тасев помага на бежанци, дава заплатата си на сираци

————————————————————————————————————–

За него лоша дума не се е чула. Нито приживе, нито след смъртта му. Почитат го не само наследниците му. Уважават го всички благоевградчани, които знаят историята и делото на някогашния кмет на град Горна Джумая /б.а.-днес Благоевград/, който го превръща в модерно населено място. Прави го с цената на много лишения, усилия, воля, всеотдайност и любов към селището и неговите жители. 

————————————————————————————————————–

 Общественик. Това е най-точната дума, която казва що за човек е бил един от най-емблематичните кметове на Горна Джумая през 20-те и 30-те години на миналия век – Панайот Тасев. Твърдението е на неговите наследници, а на тях може да се вярва. Думите им могат да се проверявт в запазените документи и свидетелства в благоевградския исторически музей и в Държавния архив.

Преди да поеме управлението на града е виден търговец, успял предприемач, директор на тютюневата фирма “Никотея”, индустриалец и собственик на тютюневи складове. През 1914 г. построява легендарния хотел “Лондон” на главната улица, в който е гостувал прочутият ни борец Дан Колов.

“Той издигнал на пиедестал семейството си, много го обичал. Не по-надолу са били всички джумалии, а и другоселци, които са се заселвали тук. Обгрижвал ги е, помагал е на всеки, на който може. Спомням си, че най-голямата му гордост бяха децата и внуците. Много грижовен бе към всички. Истински хуманист – дарявал кметската си заплата на сираци и вдовици от войните”, разказва през сълзи внучката му Севдана Марковска, която е бивш директор на Националната хуманитарна гимназия, приемник на някогашната Солунска гимназия.

Знае се, че Тасев бил закърмен с идеите на ВМРО, един от основателите е на Македонска банка, а през февруари 1933 г. е домакин на Великия македонски събор в Горна Джумая. “Толкова много даде на съгражданите си, на града, на държавата, а му взеха всичко. Заклеймиха го като буржоазен елемент. В последните години на този свят бе много самотен”, разкрива внучката на кмета – мечта за всички джумалии през второто и третото десетилетие на миналия век. В историята на града Панайот Тасев остава като кмета строител на Горна Джумая.

Управлява го два мандата – от 1921 г. до 1924 година и от 1932 г. до 1934 година. Свален е от кметския пост и двата пъти след преврати. Общински съветник е от 1924 до 1932 г. и от 1934 до 1937 г.

“Жал ми е, че не довърших плановете си докрай, но се радвам, че допринесох много за благоденствието на държавата, която аз обичам повече от себе си”, заявява в една от прощалните си речи при напускането на властта градоначалникът. Приоритет за него е да осигури земи за хилядите бежански семейства, прогонени от различни краища на Македания и пристигнали в Горна Джумая. Не е тайна, че по онова време обработваемата земя не достига, няма и необходимата земеделска техника. Бежанците пристигат в града без средства, само с дрехите на гърба си. Тасев е убеден, че трябва да осигури подслон и работа на тези хора.

В Регионалния исторически музей в Благоевград се пазят документи за отчуждаването на парцели за оземляване на бежанците. В свое писмо от 1 август 1923 година до министрите на вътрешните работи и на народното здраве кметът Панайот Тасев отправя остра критика към Околийската комисия по настаняване на бежанците