Преди сто и повече години кметът и общинският съвет на Добрич имали права, почти колкото цяло правителство. Местната управа можела да определя цените на хляба и на месото, на бирата и ракията. Градската власт упражнявала санитарен контрол, проверявала изправността на теглилките и се борела с прекупвачите. А големите правомощия имали една основна цел – да върви търговията, хората да са доволни и градът да се развива.
През 1889-та година група търговци от Добрич се жалвали в градския съвет, че оборотът им намалял, защото на мястото на пиацата за каруци са построени бараки и са сложени подвижни щандове, от които се предлагат кебапчета, хляб и хлебни изделия. Как се пречи на търговията ли? Ами, докато каруците можели да спират на Шадраванския площад (днешният площад Свобода) каруцарите минавали през магазините и пазарували. След като пиацата била превзета от бараки, каруците не можели да “паркират” и това нанесло голяма вреда на утвърдената градска магазинна търговия.
На 27 август 1898-ма пък кметът Димитър Попов запознал съветниците със своя заповед, с която забранявал на търговците да разполагат върху тротоарите стоки или маси и столове за сядане. Няколко дни по-късно делегация от засегнати магазинери и кафеджии навестила първенеца. Хората били притеснени, че заповедта ще навреди на търговията. Заявили, че са готови да плащат на общината такса, но да не бъде отнето правото им да продават от тротоара. Съветът се съобразил с молбата им и разрешил на търговците да ползват тротоара, но само при условие, че не заемат площ по-голяма от един линеен метър. Разрешението за ползване било дадено срещу съответната такса, разбира се. Тя варирала от 2 до 10 лева годишно за търговци и занаятчии, от 5 до 20 лева за кръчмарите и от 1 до 5 лева за кафеджиите.
Друг кмет, Желез Абаджиев, се съобразил с оплакванията на гражданите, че собствениците на кафе-шантаните (луксозни заведения) продават напитки и храни на много високи цени. След като се запознал с жалбата, градоначалникът издал заповед № 327 от 19 ноември 1901-ва година, с която определил следните цени в кафе-шантаните:
1 кафе и 1 локум – 10 стотинки, 1 шише лимонада – 30 стотинки, 1 шише бира от буре – 40 стотинки, 1 чаша бира – 20 стотинки, 1 шише вносна бира – 60 стотинки, 1 литър вино – 1 лев, 1 чаша вино – 10 стотинки, 1 литър ракия – 2 лева, 1 литър мастика – 2,40 лева, 1 чаша ракия, мастика, коняк – 10 стотинки.
Но градската управа притежавала и доста други правомощия, с които можела да влияе и да регулира търговията. Местната власт контролирала цените, по които се продават хлябът и месото на гражданите. В зависимост от реколтата управниците разрешавали увеличение или намаление. Съобразявали се и с цените, по които се предлагали животните. Цените на напитките и хранителните продукти в кръчмите и кафенетата също не можели да са произволни, а се определяли от общината.
Кметът на града бил отговорен за качеството на предлаганите храни и напитки в магазините, дюкяните, гостилниците, кръчмите, гостилниците, хановете и хотелите и контролирал спазването на санитарните изисквания при продажбата. Подписвал разрешителни за откриване на търговски заведения и определял работното им време. Добричкият градски и общински съвет определял дните и местата за провеждането на седмичните пазари, майския панаир и извършването на амбулантната (разносна) търговия.
Текстът е написан по факти от книгата на Цветолин Недков “Търговският живот в град Добрич (1878-1912)”.
Публикувано с известни съкращения от belejnik.bg