Монтана познава всичките си кметове от обявяването си за град преди 124 години до днес. Имената им са широко известни на обществеността благодарение на историка от Държавния архив Йордан Герасимов. С академична прецизност той е проучил над 500 документални източници за времето от 1891 година до 1947 година. И е представил в книгата си „Кметовете на Монтана” всички, управлявали града през този период.
Тази книга трябва да стои във всяка домашна библиотека, смята настоящият кмет Златко Живков. Защото дава представа какви хора са управлявали и развивали града, на кого дължим историята си, с какво от миналото можем да се гордеем, от какво да се поучим, обяснява днешният кмет, който започна петия си мандат.
Първият кмет на град Фердинанд /днес – Монтана/ е Игнат Попов. Той е роден в село Горна Лука. Учил в местното килийно училище и продължава в Ломския педагогически колеж. В град Фердинанд се занимавал с кръчмарство, но е бил начетен за времето си човек. Забелязан е от местната общественост и затова само няколко месеца след обявяването на село Кутловица за град Фердинанд през 1891 година става кмет на новосъздадената градска община.
За по-малко от година – от 5 февруари до 28 декември, 1892 година, той издава 56 заповеди. Някои днес звучат наивно и дори забавно, но показват близостта на кмета до хората, загрижеността за техните проблеми. В заповед от 5 февруари той обявява, че глобява жителя на град Фердинанд Йосиф Карабиберов с 10 лв., „задето продал на жителката на село Белотинци Линка Петкова 149 грама памук по-малко, отколкото се следвало да ѝ даде”. Това не е било единична реакция. През април той издава заповед, с която налага глоба на Атанас Петров „гдето е продал половинка ориз със 100 грама по-малко на жителя от село Калиманица Юсуф Алиев”.
В полза на общинската каса с по 2 лв. били глобени и хлебарите Йордан Георгиев, Трайко Симов и Георги Велков, задето извадили хляб с по-малък грамаж – съответно 90, 60 и 120 грама. През май Игнат Попов глобява Глигорий Ценов за това, че е нарушил неговата заповед в деня на Светите братя Кирил и Методий дюкяните да не се отварят. Вместо да празнува, той е продавал стоки на Кръсто Пешов от село Вирове и Митър Кръстов от село Горно Церовене.
Игнат Попов не се е въздържал да глобява и общински служители за неизпълнените им задължения. Под ударите на негова заповед за глоба от 10 лв. попада Ерменко Савов, който през нощта на 27 януари не бил запалил 26 фенера от уличното осветление. Тогавашният кмет е определял и цените на най-важните стоки. „На хлебарите от поверената ми община разпореждам да не продават по-скъпо от 12 ст. единия кг бял пшеничен хляб”. На месопродавците разпоредил да не продават по-скъпо от 25 стотинки козето месо, 40 ст. единия кг овнешко и по 50 ст. единия кг говеждо. Има и глобени месопродавци, които един ден не са заклали животни за месо за продан.
Съдържателят на хотел „България” Симо Иванов пък бил глобен затова, че при ревизия в кухнята и в стаите на заведението били намерени „големи нечистотии”. Сред заповедите му има нареждания да се унищожават яйцата в гнездата на гаргите. Ако в дворовете се намерят неунищожени гнезда, то собственикът им може да бъде глобен от 1 до 3 лв. /Днес общината гони гаргите с топове/ Има и заповед за непускане из града на животни – кози, коне и др. Ако такива бъдат заловени да се скитат из улиците и градините и да пакостят на населението, то стопаните им ще бъдат глобявани.
Има и глоби за отказ от набаявне на камъни за градежа на главната улица и за преминаване през новопостроен тротоар на мъж с кола с тежък товар. Заповедите на първия кмет показват колко по-леко е било налагането на глоби. Достатъчно е било някой да се оплаче на кмета, че му е продадено по-малко от платеното количество месо или друга стока, за да бъде глобен търговецът. Днес това е невъзможно – правят се проверки, пишат се актове, които се отменят от съд и т.н. Звучи парадоксално, но и днешният кмет издава заповеди за забрана за движение по улиците на животни от личните дворове на гражданите. По улиците още скитат кучета, а в крайните квартали улиците пресичат стада от кози.
Игнат Попов управлява града още 4 мандата, които са били по една или две години. Последно кметува от 1905 до 1908 година. В историята на Монтана е останал с откриването на първата общинска болница, с изработването на първия градоустройствен план на града от чеха Юлиус Ирасек. По време на четвъртия си мандат връща сградата на общината на църковното настоятелство, което представило крепостен акт за собственост. Малката администрация се настанява в къщата на Иван Стоянов, героя на Вазов от повестта му „Митрофан и Дормидолски”. За наема сключва договор за 10 000 лв. със срок на погасяване от 10 години.
Историкът Йордан Герасимов и други известни личности в Монтана неотдавна предложиха на общината да бъде издигнат паметник на Игнат Попов. Общинският съвет взе решение за монумента и той ще бъде поставен. Така образът на Игнат Попов ще остане за поколенията.
Още новини от Монтана и региона вижте ТУК
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК