След като на 18 октомври 1912 г. части на Родопския отряд на генерал Стилиян Ковачев и четите на четиримата македонски войводи влизат в Неврокоп, около поета бързо се събират редица негови стари бойни другари и съратници от годините на революционните борби, за да обсъдят бъдещето на този стар български край.
Пред големия поет и драматург на дневен ред се изправят трудни проблеми – за прочистване на Неврокоп от останалите в него турски войници, за изграждането на местните органи за управление, за създаване на болница и започване на редовни занятия в училището. На този пост той остава едва пет дни, след което потегля с четата си на юг, към Драма, където българите също чакат да дойде свободата.
В знак на почит и уважение към първия кмет на града през 40-те години на миналия век в Неврокоп е издигнат бюст на този изключителен българин.
