54 мъже и една жена са сядали на горещия градоначалнически пост в Стара Загора от Освобождението до днес. Пръв е бил поетът Петко Рачов Славейков. На него се е паднало да посрещне руските войски на 12 юли 1877 г. и седмица по-късно да изведе колоните с бягащи от армията на Сюлейман паша старозагорци. След него се сменят 38 спечелили доверието на съгражданите. Някои остават на поста месец – два, други изкарват цял мандат, а Стефан Салабашев/1847-1913/, бъдещият тъст на банкера Атанас Буров е избиран на три пъти. Сменяли се търговци, учители, съдии, адвокати, финансисти, архитекти, банкери, бивши политически затворници и полицаи. Пожълтялата градска хроника припомня, че имало и прецедент – по едно и също време /през 1927-1928 г./ имало едновременно двама кмета. Та просителите се чудели на коя врата да похлопат за разрешаваното на проблемите си.
Официално откриване на обсерваторията в Стара Загора /1961 г./. /Капсамунов е вляво от момичето с подноса/
Неочаквано за самия него дипломираният стоматолог и за кратко време дипломат Йордан Капсамунов поема юздите на градската управа на 23 декември 1952 г.
Предшественичката му, единствената и до ден–днешен кметица в Града на липите, педагожката Минка Стефанова се преместила да живее в София и „горещият стол“ се оказал вакантен.
За няколко месеца, до провеждането на редовен избор управлявал като „и.д.“. Официално встъпил на 1 януари 1953-а.
Едни орат нивата, други се кичат със славата
Едва що влязал в кметския кабинет и му се наложило да търси изход за отлагания десетилетия пред това проблем с градското водоснабдяване. Сторил го със замах, заедно с командира на строителното поделение, бъдещият генерал Делчо Делчев решили да водоснабдят града от каптаж край село Дунавци. Като прекарат 40-километров стоманен тръбопровод пред Средна гора.
Специалистите от София не искали и да чуят – трябвали им били поне няколко години, за да проучват и проектират. А и пари нямало предвидени.Чули се гласове да му бъде наложена наказание. Защото не слуша висшестоящите инстанции.
След време, когато страстите се уталожили, Йордан Капсамунов ще разкаже как никой не вярвал, че идеята за тунела под планината ще бъде реализирана:„От всички водоизточници по онова време се събираха има няма по 60-70 л /сек, които не стигаха до никъде. Градът наброяваше около 40 000 души, очакваше се населението да се удвои, което стана факт в началото на 60-те години. А край село Дунавци имаше 3-4 извора, от които водата си бликаше неизползвана от никого. Трябваше просто да я каптираме и закараме при жадните. Но софиянци си знаеха своето – имали нужда от още и още време. Голямо съдействие ни оказа инж. Дичков от „Водоканалпроект“ – София. Бивш концлагерист в Бухенвалд. Покрай много срещи и съвместната работа станахме приятели. Запали се по идеята и заедно с Делчев не спряха, докато не я видят осъществена.“
Водата потекла по градските чешми на 1 декември 1955 г. На нея тържеството слова чели най-големите неверници, а кметът стоял отстрани. Нищо не казал. Но след години, по друг повод отронил: „Ако не работиш – ще те наказват, ако работиш-пак ще има недоволни. Затова продължавайте да работите!“, припомня дългогодишната учителка Пенка Драгиева.
А кметувалият в края на 80-те години Тотьо Нанев лаконично ще добави: „Капсамунов показал на старозагорци какво е да си кмет. Истинско чудо е че се е задържал 10 години. Защото у нас много бързо се взема „мярката“ на кадърния!“
Юрий Гагарин на аерогара Стара Загора. Няколко часа по-късно ще даде съгласието си да стане патрон на първата извънстолична народна астрономическа обсерватория.
Учител, зъболекар, милиционер, дипломат …
Йордан Христов Капсамунов е роден на 30 декември 1907 г. в близкото до Стара Загора село Хан Аспарухово в семейство на дребен земеделец. Начално образование получава в съседното село Оряховица.След завършването на старозагорската първа мъжка гимназия се записва в казанлъшкото педагогическо училище. За кратко време учителства в родния си край. След казармата, през 1933 г. се записва редовен студент в престижния цариградски медицински университет, факултет „Зъболекарство“.
Докато учи в мегаполиса край Босфора активно сътрудничи в организацията за изпращане на български антифашисти към Испания, където вече се разгаряла Гражданската война. След дипломирането си през 1937-а се завръща в Хан Аспарухово и отваря стоматологичен кабинет. Още като ученик в Казанлък става член на РМС /младежката комунистическа организация/, а като школник в казармата е избран да бъде свръзка с тогавашния нелегален ОК на БКП в Нова Загора.
За няколко месеца през 1941-1942 г. е интерниран в концлагера Ени кьой, Гърция.
През 1944 г. е мобилизиран и изпратен като запасен зъболекар в състава на ХХ-та трудова дружина на гарнизон в гръцкото градче Правище.
Две седмици след 9 септември 1944 г. оглавява новосъздадената милиция в Стара Загора, за кратко време е началник на Областната дирекция и като такъв на 1 май 1947 г. обявява на жителите на селата Черноконево, Мариино и Раковски, че ще стават граждани на бъдещия Димитровград.
През август 1950 г. е изпратен за генерален консул в Истанбул, където остава до 9 август 1952 г. По онова време успява да върне обратно в България 11 рибари, ловци на делфини, чийто лодки били изхвърлени от буря на турския бряг. Под негово ръководство са възстановени изгорялата стара сграда на Екзархията и църквата „Св. Стефан“. Със смях в спомените си припомня как заради прожекция на филма „Борис Годунов“ в консулството турски журналист написал във вестника си: „А българският консул, на центъра на Цариград прави пропаганда на Комининфонбюро“.
На протеста си пред валията получил отговор:“У нас е така – има свобода. Кой каквото иска може да пише, а обвиняемият може да го даде под съд!“.
Отварял министерски врати с крак
През десетте „капсамунови“ години Стара Загора придобива облика на модерен град, признават с късна дата и най-големите опоненти.
Почти като легенда се разказва как кметът отварял „с крак“ вратите на министерските кабинети. Защото ръцете му били заети я с дамаджана, я с тава печено агне. Но не за себе си влизал при столичните началници, а за по-бързото разрешаване на един или друг „набрал до спукване“ градски проблем.
При него се изгражда градската канализация. Строят се стадион „Берое“ и колодрума; прокарва се канал с води от язовир Копринка; бунището край жп гарата става парк с езеро. В парк е превърнат и калният житарски мегдан Алана, където се засаждат 30-40 годишни дървета.
Построени са летният театър и лятното кино. След преустройство на старото Еврейско училище там е настанена окръжната библиотека.
Врати отваря окръжната художествена галерия, превърната е в музей родната къща на поета Гео Милев. Изгражда се телевизионната кула край село Люляк, създава се градският зоопарк. Открити са нови училища и институтът за усъвършенстване на учителите.
През 1954 г. е построена аерогарата, заради която Капсамунов направил „пътека“ до София, докато склони „отговорните фактори“.
Пак по този начин била довършена и Пощенската палата, а през 1957 г. по централните улици светнали луминисцентни лампи.
Създаден е и първият в България „магазин на самообслужване“. В онези години „удря рамо“ и на все още самодейния куклен театър. Като лично изпраща талантливи млади хора на сцената, припомня си старият актьор Георги Монев.
273 са изградените прз 1960 г. апартаменти, към тях на следващата година са добавени още 387.
Въпреки бурното жилищно строителство, докато кметува Капсамунов живее със семейството си под наем. /Построява апартамент върху наследствен терен чак след пенсионирането си, а за лек автомобил „Москвич“ чакал ред до 1973-а./
По ирония на съдбата, на финала на живота си става жертва на родната медицинска бюрокрация.
Три дни от местната държавна болница не пратили линейка за прекаралия тежък инсулт 84-годишен ексградоначалник.А когато все пак дошла – вътре бил само шофьорът.
Любов към небето и спорта
Две големи любови е имал през живота си Йордан Капсамунов: нощното небе с ярките звезди и спорта.
Първата била още от детството, когато с баща си ходел да оре двадесетината декара в землището на Хан Аспарухово. А по спорта се запалил в Педагогическото училище.
Звездното „привличане“ е в основата на първата извънстолична народна астрономическа обсерватория. Съвместен проект на кмета и родения в Стара Загора академик.Никола Бонев.Откриват я на 26 февруари 1961 г. в сградата на тогавашното Първо средно училище. През лятото на същата година в града гостува първият космонавт Юрий Гагарин.
В личен разговор, започнал още на аерогарата и продължил чак до паметника на връх Шипка Капсамунов убеждавал госта, че е трябва да стане патрон на обсерваторията.На финала омаломощения звезден герой вдигнал ръце: „Да бъде на вашата! Щом толкова искате!“.
Месец по-късно пристигнало и специално писмо от Москва, с което се потвърждавала устната договорка.
Любовта пък към леката атлетика дала „зелена светлина“ за стадион „Берое“. От 50-те милиона лв., отпуснати за водопровод заделили 2,4 млн и направили игрището. Всеки възрастен старозагорец положил по два безплатни трудови дни. А през 1959 г, като събрали всички местни футболисти създали едноименния отбор. За пръв председател на управителния съвет избрали Капсамунов, разказват феновете на зелено-белия тим.
Скромният гроб на Йордан Капсамунов в старозагорския гробищен парк
Животът не е само в розово
Уважаваният от няколко поколения градоначалник бил свален чрез заговор от няколко местни величия. Подготовката за разправата започнала през 1961 г., когато влязал в остър конфликт с тогавашния ОК на БКП – Стара Загора. Включили в „заверата“ и журналист от тогавашния партиен орган „Работническо дело“. Написали че кметът има „вземане- даване „с няколко актриси от драматичния театър и оперната трупа, че с твърде „широка ръка“ раздава старозагорски жителста. За „капак“ прибавили и греха, че портрет с лика му, нарисуван с маслени бои е включен в обща художествена изложба.
Разправата била почти мълнеоносна-името му отпаднало от списъка за следващ мандат. В дребнавостта си заговорниците стигнали да там, че отказали да го командироват до италианския град Ферара. Ако и че поканата била пратена от тамошния кмет – комунист. Закъсняла проверка на сигнала установила лъжите, но вече било късно за „заден ход“. Пратили го за година зам. директор на строящия се край града азотно-торов завод-гигант. Веднага след официалния пуск през февруари 1963 г. го пенсионират. И забравят за него.
Чак до 1986-а, когато го удостояват със званието „Почетен гражданин на Стара Загора“. По правила, предложени от самия него две десетилетия по-рано.
Умира на 27 декември 1991 г. на път за болницата. Веста за кончината му събира хилядно множество по улиците на града. От общината обаче „пропуснали“ да издадат некролог.
* * *
Близо четвърт век след кончината му старозагорци наричат парка с езерото, създаден по време на кметуването му с ласковото Капсамуновия гьол.
А изкаралият два мандата на горещия градоначалнически стол д-р Евгений Желев си е обещал да поръча бронзово паметниче на предшественика си. Седнал на скамейка под върбата и съзерцаващ любимия си град.
Още новини от Стара Загора и региона вижте ТУК.
Гласувайте в конкурса „Кмет на месеца“ ТУК.