В събота преди началото на Великденския пост и Месни заговезни е Голяма Задушница. На този ден православните християни отдават почит на своите близки, приключили земния си път.
На гроба на починалите или посещавайки други християни, на Задушница правим така наречените помени или раздавки – всеки с това, което според възможностите си е приготвил.
Прието е да подаваме варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши или бонбони. Защо именно жито и вино, какво символизират те? Житното зърно “няма да оживее, ако [първо] не умре” (1Кор. 15:36), затова вареното църковно жито ни припомня нашето бъдещо възкресение, а виното символизира животодателната Лоза Иисус Христос и Неговата пречиста Кръв в тайнството на светото Причастие (Иоан 15:4).
Освен близките ни, дошли да почетат и да се помолят за близките ни, подаваме и на хората около съседните гробове, та и те да измолят прошка от Бога за тях, както и ние за техните обични.
“Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи” (Лук. 20:38).
“Бог не е Бог на мъртвите, но на живите” (Мат. 22:32)
“Милост искам, а не жертва” (Мат. 9:13)
“Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани” (Мат. 5:3).
“Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост” (Сир. 7:36).
Източник: Pravoslavieto