Историкът проф. Андрей Пантев не се нуждае от представяне. Той е член-академик на Световната академия „Платон“, автор на десетки научни трудове, сред които "Българските ханове и царе", "История на новото време", "Защо две Америки" и др.
Роден в на 26 март 1939 г. в с. Раковица, Видинско. Завършва "История“ в Софийския университет. След дипломирането си работи в историческия музей във Видин. През 1967 г. защитава първата си дисертация (доктор), а през 1984 г. става доктор на науките. Специализира в Англия през 1969 г. и в САЩ през 1979 г. От 1967 до 1974 г. е последователно научен сътрудник и старши научен сътрудник в Института за история при БАН. През 1975г. е избран за доцент, а през 1985 г. – за професор в Историческия факултет на Софийския университет.
Андрей Пантев е бил депутат в 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание от гражданската квота на Коалиция за България.
Предлагаме ви да си припомним част от тезите на проф. Андрей Пантев за живота и уроците на историята:
- Винаги в България първата работа на този, който вземе властта, е да свали държавната администрация, пъдарите и прокурорите. Не е нито съвременен полъх, нито комунистически, а за жалост е тежкото ни наследство от една ориенталска принадлежност.
- Аз смятам, че България не е научила нито един урок от своята история. Защото урокът от историята е: поражението да бъде осмислено, не победата – там е лесно: Тутракан, Одрин, "Край Босфора шум се вдига" – там е лесно.
- Има една немска поговорка: "Който се ражда беден, умира глупав." Без да си въобразяваме, че това е нещо преднамерено, програмирано, няма съмнение, че онези народи, държави и даже континенти, които са бедни, просто са обречени на глупост.
- Идеализацията на миналото често е признак за съвременна безпомощност.
- Българо-руските отношения никога не са били рационални. Те винаги са били мистични.
- Винаги ще има варвари. Това изразява природната същност на човека. Човекът е добър, човекът е и лош. Господ обича всички ни, но от никого не е във възторг. Противоречията, сблъсъците, ненавистта, вървят наравно с благородството и любовта. Колкото и да звучи безутешно, това е източникът на прогреса. И винаги ще бъде така.
- Всичко е толкова масовизирано като дебилизация, че между 100 дебила ние не можем да различим онези 10 души, които са наистина талантливи.
- За да си десен у нас, трябва в семейството си да имаш маркизи, барони, графове и виконти. Сигурен съм, че в родословното дърво на съвременните десни ще намеря овчар. Да се експонираш като десен в стремежа да си демократ, е доста смешно.
- Има криза на самата същност на демократичния режим. Има криза поради отказ от традиционни добродетели. Сега да учиш детето си на порядъчност, може би го обричаш, ако не на невежество, то поне на бедност.
- Имената, пред които тръпнем на тържествената заря, не са строители на пазарната икономика, нито са ренесансови космополити.
- Най-великият ни поет и най-големият ни патриот, Ботев, римуваше "патриоти" с "идиоти". Кой ще каже, че Ботев не е патриот? При него няма партийна субсидия.
- Славянската книжнина се развива в България, за жалост – за кратко време. Затова през Средновековието ние имаме само 5-6 автори, да не говорим за философии – по простата причина, че в България в тези векове настъпва мрак. Това аз го наричам "залязване при изгрев". Винаги, когато започнем да ставаме нещо, мракът се сгромолясва върху главите ни.