Марк Твен, литературен псевдоним на Самюъл Лангхорн Клемънс, е американски писател, журналист и хуморист. Днес се навършват 110 години от кончината на твореца, когото в началото на 20 век смятат за „най-големият американски хуморист на своето време“. Уилям Фокнър пък го нарича „бащата на американската литература“.
Най-известен е със своя роман „Приключенията на Том Сойер“ и неговото продължение „Приключенията на Хъкълбери Фин“, често определяно като един от Великите американски романи. Години по-късно Ърнест Хемингуей ще напише: „Цялата съвременна американска литература произхожда от една книга на Марк Твен, наречена “Хъкълбери Фин“.
Той се отличава контрастно от редицата големи имена в световната литература и журналистика, защото създава един свят, в който без страх, директно и с хумор се говори за атеизъм, политика и робство – свят, отричан и приеман с предразсъдъци през 19-ти век.
През 1835 г., годината, в която прелита Халеевата комета, се ражда и Самюъл Лангхорн Клемънс, който по-късно всички ще нарекат Марк Твен. Той е расте в дълбочината на Американския Юг свободен и палав, заобиколен от широки полета и тесни улички. Този период от живота му е повлиял дълбоко на по-нататъшното му развитие като личност и творец. Много от детските си щуротии и пакости той включва в произведенията си, а детето в него никога на умира, въпреки превратностите в живота му.
Безгрижното детство на Марк Твен е свършва за един ден, когато баща му умира от пневмония. Спира да ходи на училище и вместо това започва да учи за печатар при редактора и собственика на вестник „Куриър“. Наградата за труда му като чирак не е парична, той получава храна и дрехи. Тъй като собственикът на вестника е бил любител на икономиите, на Марк Твен му се е налагало да краде по малко картофи и чесън, за да не умре от глад. Това са най- бедните му години.
Твърдо решен да излезе от този капан, той вижда решение на проблемите си в параходството по река Мисисипи. Именно този период от живота му, оказва най-голяма влияние върху неговото творчество. През четирите години, докато е плавал по реката, се среща с голям брой хора и опознава до най-малки подробности човешката същност и странности. След години в автобиографията си авторът пише, че никога не е забравил тези лица и на част от персонажите е дал живот в книгите си. От този период датира и псевдонимът на Самюъл Клеманс – "Марк Твен". Чрез израза моряците предупреждавали за критично спадане на нивото на водата.
На 28-годишна възраст, след всичките си професионални криволичения, Марк Твен започва работа във вирджинския вестник „Ентърпрайз“ като репортер. Хапливият език и умението да шаржира политиците не се харесват на управляващите. Те неспирно отпращат критики и недоволство срещу неговите статии и разследвания. В борбата с политическата цензура, Марк Твен се превръща от неизвестен прохождащ репортер във влиятелна личност. Хората го забелязват и обикват.
„Истината е ценно благо и затова с нея трябва да се борави пестеливо“, осъзнава в тези години Твен.
Той взема отношение по значими социални, обществени и политически проблеми.В негово лице обикновените, трудещи се граждани намират подкрепа. Затова не е изненадващо, че в този период той е на върха на славата не само в Америка, а в почти целия свят.
„Моите книги са вода, книгите на великите гении са вино. Всички пият вода", обяснявал успехът си той.
Твен е очарован от науката и научните изследвания. Той става близък приятел на Никола Тесла и двамата прекарват много време заедно в лабораторията на Тесла.
Твен патентова три изобретения, като едното от тях е заместител на тирантите, а другото – историческа игра с любопитни факти. Най-голям търговски успех има самозалепващият се албум за изрезки (изрезките само трябвало да се намокрят преди да се залепят).
Книгата му „Един янки в двора на крал Артур“ разказва за пътешественик във времето, който представя модерни технология на Англия от времето на крал Артур.
През 1909 годинаТомас Едисон посещава Твен в дома му в Рединг, Кънектикът, и го заснема. Част от филма е използван в късометражния филм „Принцът и Просякът“ (1909) по едноименния роман на Твен.
Макар да печели значителна сума пари чрез писане, Твен пропилява голяма част от тях чрез лоши инвестиции, най-вече в нови изобретения. Особено скъпо (300 000 долара, които в днешно време са приблизително 7 518 462 долара) му струва изобретяването на нова машина за печатане, която се повреждала прекалено често. Преди да може да бъде усъвършенствана, бил изобретен линотипът. Така Твен губи не само повечето пари, спечелени чрез писане, но и голяма част от наследството на съпругата си.
Твен губи пари и заради издателската си къща, която има първоначален успех благодарение на издаването на мемоарите на Юлиси Грант, но впоследствие губи много, издавайки биографията на папа Лъв XII. От нея са продадени по-малко от двеста екземпляра.
Твен преминава през период на голяма депресия, която започва през 1896 година, когато дъщеря му Сузи умира. През 1904 г. умира бившата му съпруга Оливия, а през 1909 година г. си отиват също дъщеря му Джийн и Хенри Роджърс. Единсвеното му живо дете остава Клара.
През 1906 година г. Твен започва да пише своята автобиография в сп. „Норт Америкън Ривю“ (публикувана посмъртно през 1924). През април същата година научава, че приятелката му Ина Кулбрайт е загубила почти всичко, което притежава, при земетресението в Сан Франциско и се съгласява да бъдат продадени няколко негови портрета с автограф, като парите отиват за нея. След това Джордж Уолтър Джеймс посещава Твен в Ню Йорк и му прави още няколко портрета. Твен твърди, че четири от тях са сред най-добрите портрети, които са му правени.
По ирония на съдбата и в унисон със собственото му предсказание, Марк Твен си отива от сърдечен удар само ден, след като Халеевата комета се намира най-близко до Земята. Същата Халеева комета, при чието приближаване е роден през 1835 година.
Ето и цитати, завещани на поколенията от "бащата на американската литература":
Говори истината и тогава няма да ти се налага да помниш нищо.
Ако спориш с идиот, вероятността той да прави абсолютно същото е много голяма.
Всички живеем под закрилата на малодушието, което наричаме свои принципи.
Да имаш кураж не значи да не се страхуваш — това значи да те е страх и въпреки това да имаш воля да продължиш.
Класика е това, което на всеки му се иска да е прочел, но никой няма желание да чете.
Малцина от нас могат да понесат щастието — имам предвид щастието на ближния си.
Не отлагайте нищо за утре, ако можете да го отложите за вдругиден.
Никога не съм допускал училищните занятия да пречат на образованието ми.
Определено няма нещо, което да не може да се случи днес.
Славата е дим, успехът — случайност. Единственото, на което със сигурност може да се разчита на тази земя е неизвестността.
Човек е готов на много неща, за да събуди любов, но е решен на всичко, за да предизвика завист.
Човекът е единственото животно, способно да се изчервява. Впрочем, само на него му се налага.
Пазете се от хора, които се опитват да омаловажат вашите стремежи. Малките хора винаги правят това, а истински великите хора ви карат да се чувствате така, сякаш вие също можете да станете велики.
Няма нищо по-дразнещо от добрия пример.
В някои случаи псувнята ти дава повече сила от молитвата.
Единственият начин да съхраниш здравето си е да ядеш, каквото не ти се яде, да пиеш това, което не обичаш и да правиш това, което не ти харесва.
Двата най-важни дни в живота ти са денят, в който си се родил, и… денят, в който си разбрал защо.
Хората, които имат свои проблеми, могат да утешат и другите.
Няколко пъти са ми казвали комплименти и винаги бях недоволен, че са ми казали недостатъчно.
Доброто възпитание това е умението да криеш колкото много мислиш за себе си и колкото малко за другите.
Човечеството притежава наистина мощно оръжие и това е смехът.
Няма по-тъжна гледка от млад песимист, с изключение на стар оптимист.