Петстотин деца с увреждания от Разградско ще преминат обучение за социална адаптация в училищна среда. С родителите си малчуганите ще се учат да общуват и ще се обучават заедно с връстниците си, които нямат здравословни проблеми. Направителствената организация „Младежки форум“ е изпълнител на проекта на стойност 280 000 лева. В училище „Христо Ботев“ в Разград дори е създадена специална „Стая на усмивките“. Там малчуганите със специални образователни потребности ще могат да играят и почиват, когато шумът и напрежението в клас им дойдат в повече. Това е добрата новина на 31 януари от Разград.
Браво, лека полека, не така скоростно, както ни се иска, България става все по-европейска. С работа по подобни похвални проекти страната ни има реален шанс да се раздели с част от печалната си слава. Ние сме последната държава в ЕС, в която все още има т.нар. Домове за медико-социални грижи, където се отглеждат различните деца. Само в България и северната ни съседка Румъния малчуганите растат в подобни институции, без човешка топлина и уют.
С успешната работа по подобни проекти, твърдо се разделяме с недалечното време на социализма, когато бе недопустимо деца с различни потребности да учат в една класна стая с физически здравите. Тогава домове за хора с увреждания се строяха вдън земи, в най-глухата провинция, далеч от очите и… душите. Там деца и възрастни учеха и живеха сами, в затворени медикосоциални домове, далеч от здравите. Да, в комунизма човек за човека беше приятел и брат, но в това „хуманно“ общество нямаше място за различните, за хората със специални потребности. В оня строй нямаше болни и различни. Номенклатурната върхушка смяташе, че така затворени и капсулирани, проблемите на тези общности бяха решени.
Слава Богу, времената са различни. Всички сме виждали по на запад от Калотина, какво е отношението на здравите към хората със специални потребности. Как до всеки музей експозиция , до всяко руина, да не говорим за различните институции, хората с увреждания имат достъп. Не може да не сме забелязали и колко толерантни и усмихнати са всички към различните. Да, различни, но заедно.
Европейска България се грижи от днес тези деца да са заедно в училище с връстниците си, да няма проблеми в комуникацията и адаптацията , а ако има, това да решават всички заедно- учители, родители, педагози и психолози. Така в държавата ни стъпка по стъпка ще се преодолява наслоеното от миналото мислене. Така от училище децата ни ще са заедно и това ще става в „Стая на усмивките“ . Дай Боже, в училищата на цяла България да има „Стая на усмивките“. Усмивката ще бележи работата с различните малчугани. Децата ни ще се учат и възпитават на толерантност, любов и доброта с всички и навсякъде. Ще учат и нас, възрастните.