Халед Хосейни: Всички хубави неща в живота са крехки и се губят лесно

Хосейни

Халед Хосейни е един от най-популярните писатели по света в последните години. Книгите му  "Ловецът на хвърчила“, "Хиляди сияйни слънца“, "А планините ехтяха“ и "Молитва към морето" са преведени на десетки езици.

Лекар по образование, Халед Хосейни е роден в Кабул, Афганистан. Живял е като дете с родителите си в родината си, във Франция, в Иран. През последните години е създал дом със съпругата си и децата им в Северна Каролина, САЩ. 

Той е лекар по професия, но става световно известен с романите си. В книгите му основна част от действието се развива именно в родината му Афганистан. Описва отношението на арабския свят към мъжете и жените. А романите му са пълни с много философски заключения, които достигат до сърцата и умовете на хора ит различни религии по света.

Халед Хосейни става посланик на добра воля на Върховния комисариат на ООН за бежанците. Работи за обезпечаване на бедстващите в Афганистан с хуманитарни помощи чрез „Фондация Халед Хосейни“. Идеята на Хосейни за фондацията е вдъхновена след пътуването му чрез Върховния комисариат на ООН за бежанците до Афганистан през 2007 г.

Предлагаме ви някои от най-мъдрите и вдъхновяващи цитати от книгите му:

Един ден някой ще ме прегърне толкова силно, че ще има два варианта: или ще събере всички счупени неща в мен, или ще ме довърши завинаги…

Има само един грях и това е кражбата. Всеки друг грях е вариант на кражбата. Когато убиеш човек, открадваш му живота. Открадваш на жена му правото да има съпруг, на децата открадваш баща им. Когато казваш лъжа, крадеш правото на другия да знае истината. Когато мамиш, крадеш правото на почтеност. Няма по-жалка постъпка от кражбата.

Всички хубави неща в живота са крехки и се губят лесно.

Тя каза: „Толкова се страхувам.“
„Защо?“ – попитах аз.
„Защото съм толкова безгранично щастлива. Плаши ме това щастие.“
Пак я попитах защо и тя рече: „Позволяват ти да бъдеш щастлив само ако се канят да ти отнемат нещо.“

Запомни едно нещо, дъще: както стрелката на компаса винаги сочи север, така и обвинителният пръст на мъжа винаги сочи жената. Винаги.

След няколко години това момиче ще е жена, която ще иска малко от живота, няма никога да обременява другите, няма да дава да се разбере, че и тя е тъгувала и страдала, имала е мечти, с които са се подиграли. Жена, която ще е като камък на дъното на река, чиято красота не се изхабява от бурното течение, а само става по-изящна.

Това е бедата на хората, които казват истината… Мислят си,че и другите са като тях.

Човек, който няма съвест и доброта, той не страда.

Може би това е наказанието за тези, които са били безсърдечни, да го разберат едва тогава, когато нищо не може да се поправи.

За всяко изпитание и болка, на които Той ни подлага, Господ има причина.

Има начин да бъдеш добър отново.

Въжето, което те издърпва от блатото, може да се превърне в примката около врата ти.

Беше много отдавна, но сега знам от опит колко погрешно е твърдението, че можем да погребем миналото. Защото заровим ли го, то винаги успява да изпълзи навън.

Понякога станалото за няколко дни, дори за един-единствен ден може да промени целия живот на човека.

 

 

Exit mobile version