За първи път в България ДКТ “Ив. Димов“ -Хасково постави куклената пиеса „Охлювът Джуро”. Тя беше играна вчера за първи път официално пред детска публика, но премиерата на спектакъла е днес.
Текстът е на сръбската авторка Миланка Милосавлевич. Пиесата е поставяна на сръбска сцена, а режисьор на българския спектакъл е Янко Митев.
Сценографията е дело на вълшебницата Наталия Гочева. Те е автор на куклите и костюмите. Музиката в „Охлювът Джуро” е на доц. Веселин Койчев.
Хари Терзиева от Пазарджишкия театър, Анди Райчев -от ДТ Пловдив и Силвия Предова от хасковската трупа влизат в ролите на търсещия половинката си Джуро и приятелите му.
Пиесата е първа работа в Хасково за Наталия Гочева, Хари и Анди, който по принцип е драматичен актьор.
„Да играеш в куклен спектакъл е много по-трудно от това да направиш роля в драмата. Куклите представят на много високо ниво българския театър по света и трябва да им се обърне повече внимание, както като финансиране на спектаклите, така и като заплащане на труда на актьорите“, смята Анди Райчев, който в момента участва и във „Възвишение“на Добчев.
Да водиш самата кукла си е чист занаят, който е много трудоемък. „Майсторството е да се вплетеш в образа когато играеш за деца, защото те са спонтанни в реакциите си и много искрени, никое дете няма да ти пляска от куртоазия“, смята Хари Терзиева.
Този спектакъл е като живота- в него следва максимата, че всеки си има половинка на този свят, но не винаги две половинки правят едно цяло. Затова всеки трябва да потърси половинката си на точното място, разказва за пиесата Силвия Предова.
В това образите да им лепнат на тримата още повече главна заслуга има
сценографът Наталия Гочева. Тя е черпила вдъхновение за идеите си от текста и режисьорското виждане за постановката на Янко Митев. А всяка нейна кукла и сътворена така, че да има свой живот, но и да прилича на човека, който стои зад нея. Костюмите също са решени така, че актьорите в тях още по-пълно да възприемат образа си
А за да отидете да гледате спектакъла дори едно изречение за неговото послание може да ви е стимулиращо. То е на режисьорът Янко Митев: “Животът не е математика, а енигматика”.