Бившият президент на световната футболна федерация ФИФА Жоао Хавеланж почина на 100 години, съобщи телевизионният канал EPSN. Бразилецът имаше проблеми със здравето в последно време. На 2 юли бе приет с пневмония в болницата, но три дни по-късно е освободен за домашно лечение, след като състоянието му се подобрява.
Хавеланж, който по професия е адвокат, ръководи ФИФА от 1974 до 1998 г., а след като напуска той е избран за почетен президент на централата, но се отказа от поста през 2013 година след обвинения в корупция.
Бразилецът е бивш спортист и участник на две Олимпиади. На Игрите през 1936 година в Берлин той се състезава в две плувни дисциплини на 400 и на 1500 метра свободен стил, но не успява да премине сериите. В Хелзинки 1952 година пък е част от отбора на Бразилия по водна топка, който завършва на 13-о място. От 1958 до 1973 година той е президент на Бразилската спортна конфедерация.
С идването си на власт във ФИФА Жоао Хавеланж променя характера на организацията, а и шлифовката на играта в световен мащаб. По негова инициатива е увеличен форматът на световните първенства (първо през 82-а от 16 на 24 отбора), а започват и различни международни надпревари: световното за юноши до 17 години (1985), за младежи до 20 години (1977), за жени (1991) и турнирът за Купата на конфедерациите (1992). Хавеланж е този, който превръща световните финали в голям басейн от пари, основен източник на които са телевизионните права. На конференцията на ФИФА в Чикаго през 1994 г. той обявява, че от Франция’98 участниците на най-големия футболен форум ще са вече 32 на брой. В предаването “Отзвук” по Канал 1 Димитър Пенев се изказва скептично относно промяната, а по-късно Пената е подкрепен от икони като Пеле и Франц Бекенбауер.
През 1998 г. Жоао Хвеланж предава властта на дългогодишния си пръв помощник Сеп Блатер, с което е затворена една от най-важните страници в световната футболна история, колкото и противоречива да е тя. По време на своето царуване Хавеланж посещава няколко пъти България. Макар никога да не е лобирал директно, в лагера около кандидатурите на София за домакинствата на Зимните олимпийски игри през 1992 и 1994 г. броят бразилеца за близък до българската кауза.
През 1986 г. София стига до финалния бараж за домакинството през 1992 г. Уви, битката срещу Албервил е загубена с 25:51 гласа. Това обаче вече е друга история. По този повод след години Иван Славков разказва следното: “Като се върнах, когато загубихме първия път срещу Албервил, журналистите ме питат: “Защо загуби София срещу Албервил?”. Казвам им: “Правите огромна грешка. София загуби срещу Франция, не срещу това село”