На метри след слизането си от круизните кораби на речната гара във Видин туристите се натъкват на каменната фигура на Херакъл. Тя стои там от години като един от символите на Видин. Истинският Херакъл обаче – Херакъл Епитрапезиос от Рациария, се намира в археологическия отдел на Регионалния исторически музей. Статуетката с височина 41 см и постамент 25/30 см е най-голямата му ценност. Открита е в античиня град Рациария край село Арчар и е предадена на музея през 1955 година.
Херакъл е един от любимите герои на древността. Според легендите той е син на Зевс и земната му жена Алкмена. Подвизите му са свързани със силата на човека, победител в злите стихии. Гръцкият скулптор Лизип го е изобразил в много бронзови статуи. Неговите образци са копирани и през римската епоха. Такъв е видинският Херакъл – изсечен е от доброкачествен мрамор в момент на почивка, седнал върху скала. Тялото му е приведено, а в нозете му е боздуганът. Лявата ръка липсва. Някои части не са обработени, но авторът е съсредоточил вниманието си върху лицето – то е благородно и одухотворено. Косите са къдрави, зениците – гравирани.
Изследовател на видинския Херакъл е историчката Йорданка Атанасова. Според нея този Херакъл е вариант на Херакъл Епитрапезиус, от който в света днес има две реплики. Едната се намира в парижката национална библиотека и втората – във Видин. Трудно е да се определи дали това е работа на местен майстор или на внос. Недообработените части говорят за местна изработка. Херакъл от Рациария е едно от най-добрите произведения на античното изкуство по нашите земи, в което божеството е отстъпило място на обикновения човешки образ, пише неговата изследователка.
Заради голямата си стойност Херакъл не може да се види в музея по всяко време. Той се пази при специални условия. През 1990 година той и една глава на император Траян бяха откраднати. Били са изнесени и са открити съвсем случайно в Германия. Върнати са на видинския музей и на Видин.
Култът към Херакъл е запечатан и в други паметници и надписи от територията на античния град Рациария. Градът днес не се разглежда от туристи, защото е унощожен от иманяри.