Без политици и държавници от “голямото добро утро”, но затова пък с много искрени родолюбци от цялата страна осъмна в легендарния връх Шипка в събота. Хиляди българи, ученици и младежи, деца и старци качиха легендарния връх да ес поклонят пред героите от Шипченската епопея. Военните стратези и историците са на едно мнение.
Именно тук, на позициите край непристъпното Орлово гнездо преди 137 години се решава изходът на Руско-турската Освободителна война. Тук изгрява лелеяната свобода на поробения български народ.
“Паметникът на свободата на Шипка е част от моето семейство”, не можеше да скрие вълнението Стефка Косева, внучка на легендарния строител Пеньо Атанасов – Бомбето. На практика той довършва каменния монумент от костницата до върха, след като предишните двама предприемачи се отказват заради суровите условия.
“Дядо е мислил, че става дума за паметник долу, в с. Шипка и когато го завели посред зима при зарязяния строеж наистина се сепнал”, връща се в неговите спомени внучката. Касиерът на дарителския комитет, достолепен старец с голяма бяла брада обаче се оказал опълченец.
Паднал на колене и като на Бог му се замолил: “Тук съм раняван два пъти, много хора загинаха, довърши паметника да легна спокоен в земята…” И Бомбето, както бил известен в родния Търговищки край, заради неизменното борсалино, с което ходел, наистина го довършил. Точно преди 80 години, юбилею, който отбелязваме заедно с Шипченската епопея.
“За мен този паметник е еманация на всенародната любов и признателност. Изграден е от камъни, сякаш всеки един българин е донесъл по един камък, да се увековичи тази почит и да се съхрани навеки православната вяра”, каза пък развълнуван габровският художник.
От неговата оригинална пластика – кръст за храброст с по един войнишки щик в четирите краища, в криптата на паметника пламна вечния огън, който ще свети вечно. Докато има България.
Илия Лютов, на 85 години от Русе, като млад войник служил в ПВО-батарея, която била на върха.
Оттогава, от далечната 1952 г., всяка години качва Шипка на 3 март или през август. Едно младо семейство – Павлина и Атанас Павлови от Благоевград, бяха дошли за тържествата с едногодишната си дъщеричка Дария. “10 години работих в Кипър, завърнах се в България завинаги и решихме да дойдем за новото начало на Шипка”, призна Наско.
Множеството с вълнение проследи възстановката на героичните боеве от националния клуб “Традиция”, в което участваха над 250 родолюбци от цялата страна. Стотици ученици от Габровско, Старозагорско, Великотърновско, Плевенско, Ловешко пък се включиха в традиционното състезателно бягане по 890-те стъпала към върха. “Никой ни задължава, това си е наша тръпка”, обясни простичко своя урок по родолюбие едно от момчета – Георги от Габрово.
Към хилядите родолюбци, преживели гордостта и вълнението на Шипченската епопея, без колебание могат да се прибавят и енергетиците от най-голямата ни ТЕЦ – “Марица-изток-2”, които дариха 10 хил. лв, за да спасят участието на гвардейците в тържествената заря-проверка в събота вечерта на Шипка.