Елиас Канети е единственият роден в България носител на Нобелова награда. Той проплаква на 25 юли 1905 г. в Русе. Прекарва детските си години в крайдунавския град. С избухването на Балканската война баща му умира, а семейство Канети се мести първо в Лозана, а после във Виена. Завършва химия във Виенския университет.
Въпреки че е немскоезичен автор, Канети живее във Великобритания (като получава поданство през 1952 г.) до 70-те години на миналия век. Последните 20 години от живота си прекарва предимно в Цюрих. През 1981 г. Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература за цялостното си творчество. На 14 август 1994 г. Елиас Канети умира в Цюрих, оставяйки след себе си значимо творчество, преведено на повече от 25 езика.
В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 г. националната литературна награда „Елиас Канети“. Сградата, в която е живяло семейство Канети преди изселването си от Русе, е запазена и днес е известна като Дом Канети.
Предлагаме ви част от житейската философия на писателя:
„Всеки език има свое мълчание.”
Човекът е събрал мъдростта на всички свои предци, а вижте какъв глупец е той!
„Човек винаги се е вслушвал в стъпките на другите хора – те са го интересували очевидно повече, отколкото неговите собствени.”
Страстните ласкатели са най-нещастните от всички хора. Сегиз-тогиз ги обзема дива и безмерна омраза към съществото, което дълго са ласкали. Те нямат власт над тази омраза; за нищо на света не могат да я обуздаят; огъват се пред нея като тигри пред кървава стръв.
„Това е епоха, особеност на която се явяват новите вещи, но не и новите идеи.”
Този, който иска да стане по-силен от властта, трябва да се научи без страх да гледа в очите на заповедта и да намери начин да измъкне жилото от нея.
„Човечеството като цяло вече никога няма да може да смали своите претенции.”
Днес разликата се състои в това, че всичко се фотографира. Ни една мизерия вече не може да бъде укрита. Цялата мизерия е станала достояние на всички. Но това означава само, че всички по-лесно свикват с нея.
„Оръжието трябва да е такова, че по-често и съвършено неочаквано да се обръща срещу този, който го използва.”
В сравнение с църквата всички владетели са малки дилетанти.
„Основният порок на интелигентите е именно този, че за тях светът се състои от интелигенти.”
Свободен е този, който няма желания. Че защо тогава да бъдем свободни?
„Тя се омъжи за него, за да бъде винаги с него. Той се ожени за нея, за да забрави за нея.“
Колкото повече продукти, толкова по голяма нужда от потребители.
„Умен е този отговор, който прекратява въпроса.”
Истината трябва да удря като гръм. Иначе би била безполезна.