Цената на пътуването в градския транспорт в София предизвика продължителна дискусия в общественото пространство, която все още продължава. След решението на Транспортната комисия към столичния общински съвет билетчето за еднократно пътуване да струва 1.60 лв, експерти и редови граждани се включиха в спорове относно нуждата от поскъпването на обществения превоз.
Неправителствената организация “Спаси София” бе сред първите, които ясно изразиха позицията си – цената на билетчето не бива да се увеличава. За да разберем техните аргументи и да чуем какво предлагат на общинарите, за да се преборят с гратисчийството, разговаряхме с представител на организацията – Христо Илиев.
– Вие се обявихте против вдигането на цената на билетчето за еднократно пътуване на 1.60 лв. и предложихте алтернатива – въвеждането на почасов билет за неограничен брой прекачвания. Има обаче критики в социалните мрежи, според които, ако вашето предложение се приеме, хората всъщност ще плащат, за да стоят в задръстванията. Как ще отговорите на тези възражения?
– Основната причина, поради която се обявихме против вдигането на цената на билета е, че срещу шоково поскъпване от 60% на практика общината и Центъра за градска мобилност (ЦГМ) не предлагат реално подобрение на услугата за превоз на пътници. Това, за което нашата организация се бори от самото си създаване, e преместване на управленския фокус върху градския транспорт и превръщането му в реална алтернатива на личния автомобил.
Това няма как да стане, ако билетите поскъпват, но разписанията останат разтегнати, движението на колите на градския транспорт не е приоритизирано, електронната система за таксуване не е завършена, маршрутната мрежа не е актуализирана от десетки години, в зависимост от нуждите на населението и т.н. За да решим поне част от тези проблеми, „Спаси София“ се бори за въвеждането на бус ленти и поставянето на трамвайни ограничители. Наскоро предложихме и възможност, при сега функциониращата система и с малки корекции на софтуера на автоматите за валидиране, да се въведе почасов билет на цена 1,50 лв, но срещу който пътниците да имат възможност да се прекачват неограничен брой пъти в рамките на системата за 90 минути.
Вярно е, че в София има големи задръствания, но много малко биха били дестинациите, за които пътниците ще имат нужда от повече от 90 минути, за да достигнат до крайната си цел. Практиката в други големи европейски градове, които масово използват такива 90-минутни билети, показва, че този период е напълно достатъчен за огромната част от пътуващите.
Времето за пътуване с градки транспорт може осезаемо да се намали с въвеждането на бус ленти и автономни трамвайни трасета, особено в центъра. Затова нашето предложение е един временен, компромисен вариант преди евентуалното изграждане на електронната билетна система. Този компромисен вариант обаче ще позволи практика, съществуваща от десетки години в другите европейски градове най-сетне да бъде приложена, а пътниците да бъдат значително улеснени. Тази мярка ще направи градския транспорт по-привлекателен за голямата група на нередовно ползващите го, като по този начин създава стабилна основа за трайно привличане на нови пътници в системата.
– Смятате ли, че състоянието на пътната мрежа в София и автопаркът на градския транспорт оправдават покачване на цените на билетчето и на някои видове карти за пътуване?
– Въпреки че последните години бяха закупени нови автобуси, трамваи и тролейбуси, техният брой остава твърде малък на фона на общия брой коли, с които разполага градският транспорт (200 от 1200). Но тук основният проблем не е дали превозните средства са нови, а как се поддържат и дали в крайна сметка могат да гарантират основната функция на градския транспорт – да превози пътника бързо и удобно до желаната дестинация. За съжаление, в София, заради липсата на приоритизация на градския транспорт, това рядко се случва.
Затова се връщам към първия Ви въпрос и отново подчертавам, че без бързо подобрение на услугата, увеличената цена не е оправдана. Колкото до пътната инфраструктура – там безспорно София се нуждае от много работа, най-вече по отношение на качеството и естетиката – два важни фактора, които по наше мнение напълно отсъстват. Особено внимание трябва да се отдели и на специализираната трамвайна и тролейбусна инфраструктура, заради която дори новите превозни средства много бързо се амортизират.
– Какви са идеите на „Спаси София“ за борба с гратисчийството?
– Проблемът с гратисчийството в София е сериозен и основната причина за това не е малкият брой контрольори, а крайно слабата организация в ЦГМ по отношение на тази важна функция. Очевидно е, че борбата с хората, които не плащат билети, не е сред приоритетите, иначе щяха да бъдат взети много по-крути мерки. Например, ясни са линиите, при които има особено голям проблем с гратисчиите. Вместо фокусът на проверките да е именно там, контрол на практика отсъства.
Обществена тайна е, че линии, преминаващи през ромски махали, не се проверяват, а ако това се случи, е кампанийно и само със сериозно полицейско присъствие. Казвайки това, е важно да се отбележи, че липсата на достатъчно общински полицаи и работеща система за защита на контрольорите пречи на всички тези хора да си вършат съвестно работата. Сигурно е, че пред риска да бъдат набити, всички те предпочитат просто да не проверяват.
Възможно решение на проблема е да се почерпи чуждият опит. В Париж например, когато се осъществява проверка, тя е от голям брой контрольори и много често те са съпроводени от собствената полиция на градския транспорт (Sûreté RATP). Тази специална полиция се грижи за реда и безопасността в превозните средства и по спирките. В Прага също има подобна практика. Ето това е една добра идея, която може да бъде приложена в София.
Но със сигурност една модерна, всеобхватна и гъвкава система за таксуване и въвеждането на почасов билет ще намали гратиса, тъй като билетната политика ще задоволява нуждите на софиянци по един по-адекватен начин.
– Как гледате на предложението във всяко превозно средство да има контрольор, който да пропуска пътниците само след проверка на валиден документ за пътуване?
– Това е решение, което в София е неприложимо и ние не се сещаме в някой голям европейски град подобна система да функционира. Такова решение би ангажирало огромен ресурс служители, което далеч не е ефективно, тъй като съществуват по-модерни начини за борба с гратиса. Много по-добре е да се фокусираме върху изненадващия контрол, борбата с корупцията в системата, а защо не и с подходяща позитивна пропаганда. В много градове използват например пропагандни плакати и брошури, които съобщават, че ако не бяха гратисчиите, градът можеше да е закупил 10 нови трамвая. Подобна кампания може да бъде една допълнителна идея за борба с гратисчийството, но в никакъв случай основна, разбира се.
– Изпълнителният директор на ЦГМ Симеон Арнаудов обясни, че обществената поръчка за тикет системата трябва да тръгне в следващите няколко месеца и да започне работа до септември 2017 година. Проектът е на стойност 20,5 млн. лв. Имате ли собствени разчети колко би струвала подобна система и смятате ли, че цифрата, цитирана от Арнаудов, е реалистична? Как трябва да изглежда тази система според „Спаси София“?
– Електронна система за таксуване чакаме от близо 10 години и всяка година слушаме обещания как „ей сега“ ще бъде довършена. Нямаме никакви основания да смятаме, че този път ситуацията ще е по-различна и релното въвеждане в експлоатация на системата ще се забави с поне още 2-3 години. Въпреки това, ако наистина се стигне до реализация, се повдигат много въпроси, като например какво правим с вече изграденото.
По-скоро става ясно, че всичко ще бъде сменено. Какъв е смисълът от такава система, освен да бъдат похарчени няколко милиона, особено след като сегашната система може да бъде доизградена и подобрена? Нашата организация е правила разчети за нова система, но в крайна сметка колко точно ще струва зависи от това, какво ще се очаква от нея.
Принципът до този момент винаги е бил абсолютният минимум на функционалности, така че предполагаме, че и този път изискванията в обществената поръчка и очакванията на администрацията ще са такива. Макар и да не сме разработвали цялостно решение за нова система, смятаме, че основните принципи, на които трябва да се базира нейното изграждане са обвързаност, мултифункционалност, удобство, възможност за лесно надграждане и подобряване.
– Трябва ли метрото в София да бъде със същата билетна система, както и другите превозни средства за обществено ползване?
– Разбира се, че трябва. Метрото е част от градския транспорт и като такава е редно билетната система да бъде обща. Едва ли има друг град в Европа, където да съществува подобно разделение.
– Започна ремонтът на кварталните улици. Кои квартали имат най-голяма нужда от подновяване на уличната мрежа и включени ли са те в плановете на Столичната община?
– На практика няма столичен район или квартал без огромна нужда от последователни, целенасочени и всеобхватни ремонти на уличната инфраструктура. Много улици в строгия център на София са в трагично състояние: дупки по уличното платно, разбити тротоари, ръждясали колчета и знаци, окупирани пешеходни и зелени пространства…
Време е да спрем да мислим за инфраструктурата само като обект, построен за колите, а да обърнем сериозно внимание на тази част от градската среда, която наистина прави живота в един голям град по-удобен. Приятни и свободни тротоари, нормално осветление, уютни градски пространства без тераси, найлони, реклами и почупени плочки… Освен желание и видим ангажимент от страна на общината, липсва и идея за това в какъв град искаме да живеем след 5 години, както и ясна концепция за реализация на една такава политика, която да се базира на модерни решения и естетика.
– Решава ли приютът за кучета проблемът с бездомните животни в София? Как оценявате условията в него?
– След разкритията на общински съветници и една от националните медии е видно, че условията в приюта в Сеславци са повече от скандални. Това крайно отвратително отношение към животните следва да бъде прекратено, а отговорните трябва да бъдат строго наказани. Животните в никакъв случай не може да бъдат наказвани заради липса на институционален капацитет, хуманност и посъвместна корупция. Приютите може да са част от решението, но не може да представляват единствения механизъм, чрез който да постигнем град без улични животни.
За съжаление, за решаване на проблема с бездомните кучета ще са необходими много повече усилия, включително законодателни промени и промяна на манталитета. За всичко това обаче трябва да има политическа воля и управленски капацитет, които към този момент липсват при решаването на въпросите и се разчита основно на десетките милиони левове общински средства, хвърляни през годините за справяне с проблема.
– Трябва ли да се демонтират останалите от социализма рекламни табели, които се намират отстрани на фасадите на сградите и стърчат над тротоарите? Опасни ли са те за минувачите?
– Няма как нещо, което от над 25 години е неподдържано, в един момент да не стане опасно. Общината, но също и собствениците на сградите, трябва да полагат грижи за тях, включително и да гарантират, че те не са опасни за преминаващите по улицата граждани. Това не означава обаче всичко да бъде унищожено и премахнато. Част от табелите могат да бъдат много интересни като част от експозиция на Музея на социалистическото изкуство. Други могат да бъдат възстановени на място, като част от историята на града. Важното е обаче всичко да се прави с мярка, за да не се получава кич.
Снимка: Луиза Лазарова, bnr.bg
Още новини от София и региона вижте ТУК.
Гласувайте в конкурса „Кмет на месеца“ ТУК.