След твърд отпор регионът Валония в Белгия все пак склони да одобри Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Европейския съюз и Канада, по-известно като СЕТА. Местната власт в белийския регион имаше притеснения от бъдещия внос на селскостопански продукти и методите за посредничество при търговски спорове. Допълнителни текстове все пак успокоиха Валония и споразумението най-вероятно ще бъде подписано.
Предлагаме ви мнението на Борис Станимиров – зам.-председател на Комисията по външна политика в Народното събрание и депутат от Реформаторския блок, публикувано в страницата му във Facebook, относно развихрилата се дискусия относно това дали един регион в страна-членка може да блокира споразумение, одобрено от всички останали държави.
Всеобхватното търговско споразумение между ЕС и Канада – СЕТА е на път да бъде подписано след като Белгия постигна съгласие по възраженията на Валония-Брюксел. Въпреки това остават да витаят няколко важни теми, които, ако се заметат под килима ще продължим да настъпваме същата мотика отново и отново.
“Как може една провинция да блокира решение на цяла Европа? Това е несериозно!”
Много пъти прочетох подобно мнение през последните дни. И дълбоко не съм съгласен с него.
Обединена Европа е доброволен съюз на демократични държави. Това означава, че мнението на всяка държава трябва да тежи, решенията да се взимат със съгласие и въпросите да се дебатират дотогава, докато не се постигне това съгласие. Не би трябвало да има значение дали голяма Франция или “малка” Белгия (чрез още по-малка Валония) има своите съображения. Или сме заедно и сме солидарни, или сме Съветски съюз, в който има един Голям брат и много на брой малки васали с чисто протоколни права, чиито modus vivendi* се свежда до това, да бъдат “лоялни съюзници на нашите съюзници”.
Искам да вярвам, че утре, ако “малка” България има възражение по някое общо политическо решение, всичките 28/27 ще застанат зад нашите възражения и ще ги дискутират с нас, докато не постигнем приемливо решение.
Грубият натиск, предрешаването на решенията и извиването на ръцете не са правилна тактика. Беше грешка да се “подгряват” обществените очаквания и да се насрочва подписване преди да е постигнато пълно съгласие. Хубаво е, че въпреки това здравият разум надделя!
Радвам се, че се стигна до разумно решение! Убеден съм, че съобразяването с всяко мнение и уважението към всяка държава членка допринесе за максималната защита на европейския интерес, разбиран и като личен интерес на всеки европейски гражданин.
*modus vivendi – от лат. – начин на живот, използва се за определяне на споразумение, което позволява на две или повече страни, които имат разногласия, да живеят заедно в мир