Събитието се провежда в МС, като участие в него взеха министърът на финансите Румен Порожанов, министърът на транспорта Николина Ангелкова и кметът на София Йорданка Фандъкова. В дискусията се включиха представители на управляващите органи на оперативните програми и на структурите с контролни функции при управлението на публични средства и прилагането Закона за обществените поръчки -ДФ “Земеделие”, дирекция “Национален фонд” и др.
“Това е първата по рода си среща на всички заинтересувани страни. Надявам се, като събираме на едно място всички звена в системата за управление на еврофондовете, но също така и органите, определени да защитават публичните финансови интереси, да поставим началото на ефективен и ползотворен диалог”, каза Цанова при откриването на кръглата маса.
“През изминалите 7 г. направихме типичните грешки за държава, която за първи път работи с европейски средства. В ретроспекция много неща можеха да са по-добре. Системата ни се променяше често – както специфичната уредба, регулираща управлението на еврофондовете, така и нормативна уредба, регламентираща основни процеси, свързани с разходването на публични средства, като ЗОП. Липсваше адекватен механизъм за осигуряване на ефективна координация между институции, имащи отношение към различни процеси при планирането на приоритетните инвестиции, подготовката, изпълнението и отчитането на проектите и контрола на управлението на средствата. Ефектът от грешките ни може да се изчисли във финансовите корекции, които понася държавата. Споровете между административните органи – бенефициенти, управляващи органи и контролни органи по повод нередности и финансови корекции, възникнали в хода на изпълнение на проекта, финансиран с безвъзмездната финансова помощ, на практика рефлектират пряко върху бюджета”, заяви още Илияна Цанова.
Тя посочи, че са очевидни слабостите по отношение на провеждането на обществените поръчки. “Над 74% от всички корекции са наложени за нарушения на ЗОП, но те не са единствени. Трябва да отбележим, че системите все пак работят – едва 2% от допусканите нарушения по оперативните програми, за които се налагат финансови корекции, се установяват от органи извън България. Фактът, че все още не сме приключили един пълен програмен период, крие допълнителни рискове, свързани с устойчивостта на инвестициите, неправилно прилагане на законодателството за държавни помощи, некоректно изчисляване на самоучастието и непостигане на заложените резултати. Сега е времето да анализираме цялостната система, да коментираме нормативната база, да се спрем на основните причини за налагане на финансови корекции, да набележим мерки”, каза тя.
При откриването на дискусиите вицепремиерът Илияна Цанова акцентира върху няколко въпроса, които стоят преди всички институции, ангажирани с работата с европейски средства: “Как организираме ефективен, но пропорционален контрол? Къде е границата между ефективния контрол и административната преса върху бенефициентите? Как да предотвратим, а не да коригираме грешките? Как да изградим административния капацитет структурирано и целесъобразно? Как да постигнем добра координация, обмяна на опит и информация, за да избегнем повтаряне на едни и същи грешки? Как да гарантираме правата на всички участници в процеса, включително създаването на ефективна уредба за разглеждане на жалби във връзка с европейските структурни и инвестиционни фондове, за да не изглежда, че административните органи ангажирани в процеса си позволяват своеволия? Как да насочим правилно отговорността, така че справедливо да бъдат санкционирани конкретните грешки, а не вината да се размива по веригата? Как да защитим националния интерес?”
Вицепремиерът подчерта, че за целта е необходимо всички органи на национално ниво са си свършили работата и да имат единно разбиране. Бяха набелязани четири групи мерки за ограничаване на финансовите корекции: мерки за ограничаване на финансовите корекции, наложени вследствие на нарушения, свързани с възлагането на обществени поръчки; оптимизиране на процедурата за налагане на финансови корекции (по отношение на срокове, отговорност, обжалване); оптимизиране на системите за финансово управление и контрол на управляващите органи на Оперативните програми (опростяване, прозрачност, ефективност) и мерки, касаещи спазването на изискванията за устойчивост на инвестицията (постигане на резултатите, качество).