В Северозапада в нощта на Благовещение, наричано в този край Благовец, из полето и по чукарите някога обикаляли иманяри, разказват възрастни жители на селата. Те търсели огън със син пламък, което било знак за заровено имане.
И други дейности, извършвани на този ден, са се запазили до днес. Пчеларите отварят за пръв път кошерите си и пускат пчелите на свобода. На този ден те събират първия си мед, а това означава, че той ще бъде благ през цялата година.
През годините жените са започнали да възприемат Благовец като знак за първата работа в градината. На този ден те садят лука, картофите, посяват се първите семена на зеленчуците. И някога, и сега, те чистели къщите и дворовете си, а събраната смет запалвали на открити места.
От стари времена до днес е запазена традицията всеки да излиза навън, дори и из полето, сит и с пари. Защото, ако кукувицата го закука гладен и без пукната пара в джоба, цялата година ще ходи така. На трапезата се слагат много ястия и задължително риба. Всеки трябва да опита от всичките, защото така ще бъде богата трапезата му през цялата година.
На този ден момите пеели специални песни, наричани „благовишки”, размахвали ръжените и наричали:”Бягайте змии и гущери, че идат щъркелите…” Ако с Благовещение се свързва евангелското събитие за съобщаването на Дева Мария, че ще роди Синът Божи, то в Северозапада свързват деня с благата вест, че лятото наближава. Носят я лястовиците и щъркелите, които вече са долетели от юг.