Едни от основните критики към решението на Народното събрание бе именно липсата на какъвто и да било анализ за последствията от измененията, както и „прескачането” на общественото обсъждане, с уговорката то да се случи в началото на тази година и обещанията за корекции в текстовете.
Управляващите, обаче, все още оставят извън дискусията точно този аспект на промените в пенсионната система, а нито една заявка за корекции не се е материализирала в законопроект.
Промените в КСО бяха гласувани от законодателното събрание в необичайно кратки срокове – както от гледна точка както на здравия разум, така и според изискванията на традицията и закона за нормативните актове (ЗНА).[1] Следващите идеи за промени във вече направените изменения и допълнение на КСО, разпространени от министерството на финансите, също не стъпват върху някакъв правен или икономически анализ. Обществените обсъждания са хаотични и често тънат в маловажни детайли.
Пропагандираният и наложен “избор” в пенсионното дело е фалшив и равносилен на отказ от спестявания.
От гледна точка на на Конституцията и действащия модел на пенсионна система (допълващи се, а не конкуриращи се стълбове) този “избор” променя характера на средствата – от лични и частни те стават солидарни и държавни, смятат анализаторите от ИПИ.
Според тях същото важи и за предполагаемите, но засега недействителни, възможности за многократен избор между солидарния и личния стълб. Те биха имали някакво значение, ако декемврийската “реформа” бъде отхвърлена от Конституционния съд и те бъдат представени като алтернативна уредба.
Ефектите за осигурителните лица, невъзпротивили се на внасянето на техните пенсионни отчисления в НОИ, са противопоказни на общата цел за подобряване на пенсионния модел, в т.ч. на обявената цел на “реформата”: ограничаване на дефицита в солидарния стълб и осигуряване на адекватна пенсия. Възможността за прехвърляне на средства от частните фондове към солидарния стълб подкопава смисъла на пенсионния модел, лишава направилите този избор от втора пенсия и увеличава дефицита на НОИ в дългосрочен план. Рискът от последващи промени в пенсионното дело, които да застрашат личните партиди и на тези, които нямат желание да ги местят в солидарната система, също не може да бъде пренебрегван.
Оценката на състоянието на пенсионната система и на направените промени и предложения показва, че идеята за прехвърляне на средства от личните партиди в солидарния стълб по никакъв начин не решава проблемите на пенсионната система в страната.
Вътрешно-присъщи рискове на двата стълба:
Рисковете, присъщи на двата стълба на задължителното пенсионно осигуряване, са с коренно различен характер. Бъдещата пенсия от първи стълб е под влиянието на следните основни рискове, свидетелства за които могат да се намерят в близката история на пенсионното дело в България: политически и демографски рискове, макроикономически и фискални рискове, морално-етически проблеми.
Рисковете, на които са изложени бъдещите пенсии от втория стълб, са основно пазарни, макар и при тях да присъства политическият риск (от непостоянство на паричната и разточителна социална, дългова и разходна политика). Съществува риск от непостоянна положителна доходност, но тя исторически у нас е по-скоро следствие от промяната на регламентите за портфейлите на универсалните пенсионни фондове. Хипотетичният провал на пенсионни дружества правно не може да доведе до фалит на управляваните от тях фондове и загуба на частни спестявания.