Днес се навършват 83 години от рождението на поета Валентин-Владимир Башев. Той се ражда в София на 28 юли 1935 г. Детство му преминава в Шумен, Видин и Лом, където баща му работи като адвокат. Завършва "българска литература" в Софийския университет, след което работи в редакциите на вестниците "Народна младеж", "Работническо дело" и "Литературен фронт". Създател е на в. „Пулс“, който много от нас все още си спомнят с очарователна носталгия.
Башев е автор на книгите "Тревожни антени", "Преодоляване на гравитацията", "Желязно време", "Нецелунатите момичета", "Магазин за часовници", "Възраст", а само месец след смъртта му е издадена и последната съставена от него книга "Ателие", за която е удостоен с Димитровска награда.
Поетът загива едва 32-годишен в автомобилна катастрофа на 19 ноември 1967 г.
Нека си спомним за Башев с две негови творби!
РИСУНКА
Искам да те нарисувам
не със молив, не със четка,
с устни ще те нарисувам,
с благодарните си устни,
с десет пръстчета възторг…
Ще започна от лицето,
ще опиша крехък профил,
ще наподобя косите
на ликуващ водопад,
ще се върна на челото,
във очите ти ще падна
и на устните ти тънки
дълго, дълго ще се спра…
Искам да те нарисувам…
ОТКРИХ ЗВЕЗДА
Предвкусвам паника в научните среди.
Становища предвкусвам и диспути.
И дълги нощи телескопи и бради
в небето ще осъмват като луди.
Къде е? Как се казва? В кой квадрант?
Между кои известни се намира?
Въпросите ще падат като град.
Звездата трябва да се номерира.
Открих звезда.
Отчайващо откритие – звезда.
Да беше лек, листо или лепило.
Да беше. Но се случи за беда
едно неподозирано светило.
Открих я, а не мога да я дам
във плен на лещи и на бюлетини.
Ще скитам в потресение и срам
по сини улици и по площади сини.
Открих звезда.
Докоснах я, в ръцете я държах,
разхождахме се бавно по земята.
Съзряхте мен, защото аз блестях,
но аз бях спътникът, а тя – звездата.
Не мога нищо да ви обясня,
ала за вас все пак ще ми е жалко.
Как сте живели толкоз времена
в небето си с една звезда по-малко…"