Искаме да задържим и малкото хора, които са останали в селата

kmetica 3

kmetica

Цветелина Александрова стана кмет на община Георги Дамяново, издигнат от паритя ГЕРБ, на последните избори за местна власт през миналата година. Дотогава е била заместник-кмет. Завършила е гимназия в Монтана и УНСС в София със специалност финанси. Родена е в най-голямото село на общината – Копиловци.

– Г-жо Александрова, наследихте доброто управление на вашия предшественик Дилян Димитров. Как го надграждате, както се изразяват вашите съпартийци?

– Забелязвам, че много от моите колеги нови кметове започнаха с изясняване на наследството от своите предшественици. Стъписва ги лошото финансово състояние. При мен това не се получи, защото аз не наследих Дилян Димитров, аз работих заедно с него през двата му мандата. Нямам за какво да го обвинявам, защото проектите, които изпълнихме, бяха и мое дело. Участвала съм в разработването и в изпълнението им. Успяхме да обновим всички обществени сгради, училища, площадите на 4 села – Георги Дамяново, Гаврил Геново, Копиловци и Говежда. Сменихме много водопроводи, в Копиловци бе изграден нов воден цикъл – водопроводи, канализация, пречиствателна станция за отпадни води за над 5 млн. лв.

– Община Георги Дамяново попадна в списъка на финансовото министерство сред общините, които имат нужда от финансово оздравяване. Имате просрочени задължения и ниска събираемост на местните данъци и такси – 56% от очакваните или възможни средства. Коя е причината за това?

– Георги Дамяново е най-малката община в област Монтана с население от 2500 души. Малко повече хора живеят в Копиловци, Гаврил Геново, Говежда. В останалите хората са малко. Засегнати сме най-силно от демографската криза. В цялата община имаме едно училище – в Георги Дамяново, което съществува като защитено, една детска градина, за които събираме деца от цялата община. Останалите да живеят по родните си места няма откъде да си осигурят по-високи или допълнителни доходи, освен от личното стопанство, което обаче е за собствени нужди. За 2016 година сме планирали да съберем 250 000 лв., но досега сме събрали по-малко от половината. При нас е ограничена и продажбата на земя, което би ни осигурило приходи. Имаме пасища и ливади, но тях можем да отдаваме под наем само на животновъди, а те при нас са малко. Нямаме и големи фирми, които да внасят значими суми като данъци. Затова се надяваме на безлихвен кредит от финансовото министерство. Въпреки това, премахнахме таксите за детската градина и поехме изцяло издръжката и.

– Как виждате развитието на общината? Тя е известна с много чистата си природа.

– Ние сме планинска община с рядко красива природа. Районът ни е екологически най-чистият в Северозападна България, защото нито днес, нито през предишните години в него е имало промишлено или друго замърсяващо производство. Известен е с традициите си в областта на занаятите – дърворезбарство, килимарство и т.н., с развитие на животновъдството и производството на екологични млечни продукти, с кулинарство. Всичко това е голям потенциал за развитие на планинския и селския туризъм. Смятам, че този поминък може да задържи и малкото останали хора по родните места. Общината организира и подкрепя уникални празници на Балкана, за които при нас идват хора от цяла България и от чужбина. На такива празници се събират по 4 – 5 000 души. При нас е оцелял и един събор от римско време, наречен е „Свидня”. В края на всеки юни ние продължаваме този събор – на последния се събраха 500 самодейци от региона и от Сърбия – певци и танцьори. Всичко това включваме в нашата стратегия за развитие на района чрез туризъм.

– Има ли хора, които вече са построили къщи за гости, хотели и посрещат гости през уикендите и дългите почивни дни?

– Популяризираме общината, нейните възможности за бизнес и туризъм, подкрепяме предприемчивите, които искат да изграждат хотели, къщи за гости, да откриват заведения. Под връх Копрен е построен един хотел, но засега той работи само в събота и неделя. Строежът на къщи за гости е още в началото. Но това е единственият начин хората да си осигурят по-високи или допълнителни доходи. Друго няма.

– Как използвате европейските средства за възраждане на селищата?

– Със субсидията за капиталови разходи и със средствата по европейските програми модернизираме селищата. Вече усвоихме субсидията за тази година – 233 000 лв. С парите ремонтирахме улици, обновихме центъра на село Говежда, изкърпихме отсечките Попов мост – Копиловци, Видлица – Каменна рикса, ремонтираме кметствата в селата Еловца, Главановци и Каменна рикса. Тъй като общината пострада от наводнение през 2014 година, ремонтирахме една 20-метрова подпорна стена, три моста в село Чемиш. За нас най-удачна се оказа програмата за развитие на селските райони. С нея досега обновихме две училища, площади. Имаме готови проекти, за които чакаме одобрение и други, които сега разработваме. До 2020 година с европейски средства ще обновим общинската пътна мрежа, улиците в Копиловци, Говежда, Георги Дамяново, Гаврил Геново, площадите в Дълги дел, Меляне и Каменна рикса. Планираме и да ремонтираме дома за стари хора с увреждания в село Говежда. Почти всички читалища имат свои проекти ,за които чакат одобрение, за ремонт на сградите си. За нас вече не е проблем да поддържаме обновените нови улици, зелени площи, цветни алеи. Защото пак с европейски средства създадохме общинско комунално предприятие. С него решихме два проблема – с безработните и с опазването на създадената красота.

Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.

Exit mobile version