Експерти историци оборват документите, с които Главното мюфтийство претендира за имоти. „Помогнахме на няколко общини, като Ямбол, а когато ни определи съдът за експерти, ще се направим заключения и за имотите, за които мюфтийството е внесло иск в Карлово”, обясни за Kmeta.bg шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров.
Според него, дори и на пръв пъглед, нотариалният акт от 1923 г., с който се доказва собствеността на Куршум джамия не е реален. Карлово е единственото място, от всичките 83 дела, заведени едновременно, за което има издаден нотариален акт.
„Когато видях този акт за собственост, макар и по телевизията, установих, че той не е написан с правописа, който е бил през 1923 г. Още не съм го проучвал, но очевидно хората, които са го писали, не са знаели, че само за две години, в България има друг правопис – това е така наречената Омарчевска реформа. Министър Омарчевски я въвежда през 1921 г. Според нея, от българския език се премахва буквата Ъ, а там, където трябва да има Ъ, се слага Голямата носовка. По телевизията видях думата „път”, че е написана с Ъ, а не с носовка”, уточни Димитров.
Историкът обясни, че 95 на сто от джамиите нямат достоверни нотариални актове, а обикновено представяли нареждане за строеж от 16 век, примерно, но това не се води правомерен документ за собственост. В повечето случаи те са строени над християнски храмове, тъй като имотите на българската аристокрация и на църквата са били конфискувани. „До 1908 г. управител на тези мюсулманските имоти е бил турският султан, който освен титлата султан е бил и шейх ю ислям, тоест водач на исляма. А годината е 1908-а, тъй като дотогава България е васално княжество. През април въпросната година е подписано споразумение – мюсулманското вероизповедание се отнема от султана и се предава на Главното мюфтийство, което е българска инстиуция”, разказа още шефът на НИМ.
Божидар Димитров е категоричен, че ако се проведе секуларизацията, тоест отнемане на имот в полза на държавата, когато съответното вероизповедание не е в състояние да поддържа, тогава мюфтийството не би имало основания за претенции в градове като Карлово, Стара Загора, Кюстендил и др. Според него, след Освобождението, много от джамиите западат, по простата причина, че голяма част от мюсулманското население се оттегля от България.
„В Кюстендил искат да върнат джамията и прилежащия имот, на който се намира паметника на Ильо Войвода. В Карлово, пък, в пространството пред дажмията се е случило трагично събитие през 1878 г. Когато армията на Сюлейман паша влиза в града, арестуват всички мъже българи над 15 години, които се оказват точно 777 души. В тази градинка, те са изклани до един, грешно е, като познават нрава на карловчани да искат това да им се върне.”, коментира историкът.
„В интерес на истината, православната църква не предявява искания за джамиите, под които има православни храмове, може би избягва излишни неприятности, тъй като и тя е предявила претенции за църкви, в които не се води богослужение”, допълни Божидар Димитров.
Кампанията по връщането на имотите има връзка, макар и непряка, със законопроекта, който предвижда да се издадат актове за собственост на храмовете, които нямат такива документи. В тази бройка влиза и символът на България – храм-паметникът „Александър Невски” в столицата. Парламентарната комисия по култура върна текстовете на законопроекта, с настояване, да се спази правилото, вероизповеданията да получат актове само за храмовете и молитвените домове, които са действащи и в тях се служи.
„Аз мисля, че вероизповеданията – православното и мюсулманското трябва да се смирят, защото освен дом на бога, храмовете са и великолепни паметници на културата, които държавата трябва да запази, те са част от една цивилизация, която отдавна вече не е наша, но на всички европейски народи. Ние сме заставени от Европа да пазим историческото си наследство, тъй като Европа дава доста пари”, смята Божидар Димитров и добавя: „В пословицата вържи попа, да е мирно селото, ще добавя и ходжата, за да е мирна България”.