На този ден през 1910 г. на 82 години ни напуска един от най-забележителните руски писатели Лев Николаевич Толстой. Неговото творчество е оказало изключително голямо влияние върху възгледите на християнството. Значимостта на религиозните и моралните му идеи била толкова внушителна, че днес той има свои последователите наречени „толстоисти". Толстой поставя нов етап в развитието на руския и световния реализъм, свързвайки традициите на класическия роман на 19 век с литературата на 20 век, променяйки европейския хуманизъм.
Трите му най-известни произведения, романите „Война и мир“, „Ана Каренина“и „Възкресение“ са смятани за едни от най-значимите романи в историята и за връх на реалистичната литература. Самият Толстой е определян като най-великият романист в световната история.
Нека си припомним част от най-вдъхновяващите мисли на незабравимия руски писател:
"Егоизмът е лудост. Лудостта е егоизъм".
"Всички мисли, които имат огромни последствия, са прости".
"Една от най-вредните и най-опасни мисли е „Всички правят така".
"Историята щеше да бъде нещо прекрасно, ако беше вярна".
"Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си".
"Животът е голямо и сериозно нещо и всички ние през този кратък промеждутък от време, което ни е дадено, трябва да се стараем да намерим своето предназначение и колкото е възможно по-добре да го изпълним".
"Старостта е най-неочакваното нещо в живота".
"Най-великите истини са най-прости".
"Светът се движи напред благодарение на тези, които страдат".
"Силата на правителството се крепи на невежеството на народа и то много добре знае това, и затова винаги ще се бори против просвещението. Време е да разберем това".
"Безумците винаги постигат своите цели по-добре от останалите, защото те нямат никакви нравствени прегради, нито срам, нито справедливост, нито даже страх".