Иво Димов е роден на 18 септември 1968 година в Димитровград. Завършва висше образование “Маркетинг” в ПУ “Паисий Хилендарски”. През 2011 г. завършва и Българско училище за политика “Димитър Паница” към НБУ – София.
От 1991 до 2007 г. е управител на “Уикенд” ЕООД, Димитровград, а от 2007 до 2009 г. е председател на Общински съвет – Димитровград. През юни 2009 г. е избран за народен представител в 41-о Народно събрание. Бил е член и на парламентарните комисии по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите; образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. От 2011 г. е кмет на община Димитровград. При последното Общо събрание на НСОРБ (Национално сдружение на общините в Република България) бе избран за заместник-председател.
– Г-н Димов, бяхте избран за за зам.-председател на НСРОБ. Кои са проблемите в местната власт, които не търпят отлагане?
– Липсата на децентрализация е проблем, дискутиран от доста време. Всеобщото мнение е, че тъпчем на едно място. Не помогна дори и създаденият Съвет по децентрализация. Това бе добър проект, но той не доведе до никакъв прогрес. Друго голямо предизвикателство пред българските общини и НСОРБ е да се осигури колкото се може по-голяма финансова децентрализация и самостоятелност на местната власт. Общините не трябва да разчитат само и единствено на държавния бюджет.
През 2017 г. предстои да влезе в сила и новият закон за управление на отпадъците, който ще въведе нова методика за изчисления. Много работа ни предстои. Надявам се съвместно с председателя на националното сдружение, както и с целия управленски екип на НСОРБ и колегите зам.-председатели, да работим за подобряване на комуникацията с изпълнителната власт и да осигурим възможността общините да изпълняват конкретните политики, които ще наложим.
– Ваша ли е идеята за създаване на централен орган за покупки за нуждите на общините? Разкажете ни повече за този проект.
– Идеята не е моя. Тя е взаимствана от доста европейски страни, в които функционира от много време. На мен се падна честта да я презентирам на общото събрание на сдружението. Моето лично мнение е, че програмата изисква определено време, за да стартира. Надявам се проектът да стане факт през 2017 г.
Тази програма дава възможност за създаване на единен централен орган за покупки, който е към НСОРБ. Всяка една община ще може да ползва услугите на този орган, разбира се, с решение на общинския съвет, по предложение на кмета. Малките и средните общини ще могат да си набавят стоки и услуги с намаление от между 20 до 40%, което никак не е малко. Сами разбирате, че ако, условно казано, една община обяви процедура за покупка на 100 единици, ще постигне една цена, а съвсем друга ще се получи, ако покупката се прави от повече общини и се поръчат 1000 единици. Аз съм оптимист, че този проект ще бъде реализиран. Ние приехме конкретни срокове, в които се взимат решения на Управителния съвет на НСОРБ за вътрешни правила и за обхвата на покупките, както и конкретни срокове за общинските съвети за придобиване на тези доставки на стоки и услуги.
– Докъде стигнаха преговорите с японската фирма, която ще строи завод край Димитровград?
– На финалната права сме. През тази седмица, може би на 11-ти март, петък, ще направим официална пресконференция заедно с колегите от Българската агенция за инвестиции и представителите на въпросната компания. Тогава ще дадем конкретни подробности, параметри, срокове и т.н. Надявам се във въпросния завод до 2018 г., когато той ще заработи с пълен капацитет на мощностите, да работят около 3500 човека. Мястото, където ще се построи фабриката не е избрано случайно – между Хасково и Димитровград, заради близостта на магистрала „Марица“. Така всички хора от региона, от общините Харманли, Любимец, Свиленград и др. ще имат възможност да работят в завода. Това ще бъде страхотен трамплин за икономиката както на нашата община, така и за целия регион.
– Има ли други компании, които искат да инвестират във вашата община?
– Друга голяма фирма, която също е в автомобилния бизнес, стартира съвсем наскоро в Димитровград. Бяха разкрити 350 нови работни места, ще бъде открит и завод в квартал „Марийно“. Той ще произвежда фарове, стопове и мигачи за водещи автомобилни концерни като „Фолксваген”, „Рено” и „Форд”.
– Какви други проекти изпълнявате на територията на Димитровград?
– В момента сме в подготовка за новия програмен период. Идеите за проекти са много и най-различни. Знаете, че Димитровград е част от трето ниво на ОПРР (Оперативна програма регионално развитие) и предстои одобрение на инвестиционната програма на общината, която е насочена в няколко инвестиционни дейности – образователна инфраструктура, градска среда и социални дейности. Очакваме одобрение от министерството на регионалното развитие и благоустройството на тази инвестиционна програма и стартираме дейностите по реализацията. Особено активни сме, когато става въпрос за усвояване на европейски средства, но не само като усвояване на едни пари, така както на много места се случва, а търсим и реален ефект от реализирането на съответните проекти. До 15-ти март е крайният срок за подаване на проекти по програмата за трансгранично сътрудничество България – Турция. До 30-ти март е крайният срок за подаване на документите за проекта България-Гърция. По всички възможни оси и направления общината е подготвила съответните проектни предложения и се надяваме наистина на сериозни средства от оперативните програми.
Както знаете някогашната казарма в Димитровград бе харесана от холивудския продуцент Дейвид Варод. Той обяви, че е готов с голям проект за филмово студио в града край река Марица и академия за специалисти към него. Варод е бивш директор на „Бояна филмс” и е с най-голяма заслуга в България да бъдат заснети много ленти с участието на най-добрите и известни холивудски актьори.
Намеренията на Дейвид Варод и неговите партньори са да се построят филмови павилиони и декорни зони на терена. Първоначално в бъдещото студио ще се снимат турски сериали. Разчетите на продуцента показват, че заради близостта до Турция това е много удобно, а разходите за епизодите ще намалеят в пъти.
– Коя е най-голямата цел, която преследвате?
– Най-сериозният проект е откриването на нови работни места – това е най-голямото и сериозно предизвикателство. С въпросната компания, която ще разкрие хиляди работни места, водим преговори от две години и половина. В крайна сметка наистина си заслужава всичките тези усилия, защото отново казвам, че за да се развива Димитровград- хората трябва да имат поминък, работа, спокойствие. Това става единствено и само когато хората бъдат осигурени финансово. Каквито и подобрения да се правят, като инфраструктура, каквито и социални и образователни дейности да се развиват, ако хората нямат работа, те просто бягат от това населено място и търсят някъде другаде реализация. А за нас наистина е важно Димитровград да се развива като осигурява комфортна бизнес среда за инвестиции.
– Какви са проблемите във вашия град?
– Проблемите са такива, каквито има във всяка една средностатистическа община – в инфраструктурата, в пътищата до малките населени места, в здравеопазването…
Чакам с нетърпение да излязат ясните критерии, по които ще се закриват общински болници, както и да се подпише рамковото споразумение с Националната здравноосигурителна каса. В годините назад, поради лош мениджмънт, се натрупаха доста сериозни задължения. В Димитровград правим всичко възможно, според силите и възможностите си, да осигурим финансова подкрепа на болницата, но не получаваме такава от Министерството на здравеопазването. Много е трудно болница като нашата да бъде поддържана на нужното ниво. Близостта ни с Хасково има и своите минуси, защото областната болница дава много повече възможности за лечение. В димитровградската болница работят 120 души. Големият проблем е в намирането на лекари, защото е трудно да задържим качествени специалисти.
Разработваме по трансгранично сътрудничество България–Турция един много интересен проект, който е свързан с така наречените иновативни технологии – телемедицина. Този проект ще даде възможност за консултация с водещи специалисти от други по-големи болници.
– Наскоро одобрихте годишните субсидии на 12 спортни клубове в страната. В каква посока ще развивате спорта в общината?
– Търсим развитие на масовия спорт. Не всеки клуб може да развива високо спортно майсторство. Поставил съм си задача в този мандат да подобрим максимално спортната инфраструктура, за да можем да предоставим по-добри условия за практикуване на масовия спорт. Ако, разбира се, имаме качествени състезатели, които да постигат добри резултати, ние няма да изпуснем възможността да им помогнем с каквото можем. Но водещото разбира се трябва да бъде финансирането на спорта сред подрастващите.
Още новини от Хасково и региона вижте ТУК.