Не само добро зрение, но трябва и богато въображение, за да се видят 16-те цвята в най-прочутата мозайка – символ на Девня. Уникалното изображение на една от трите читични сестри горгони – Медуза в Музея на мозайките в града с годините все повече избледнява. Последната реставрация на римските и ранновизантийски мозайки от древния Марцианополис е направена през 90-те години при това половинчато и докъдето стигнали оскъдните за целта средства.
Община Девня е кандидатствала в изминаващия програмен период с мегапроект за европари за възстановянето, реставрирането на сградата на музея, на подовите мозайки и на уникалния амфитеатър, където някога се водили ожесточени гладиаторски войни , но ударила на камък.
Според кмета на града Атанас Кузев проектът е бил отрязан в Министерството на културата с аргумента, че е за около 900 хил. лева, а трябва да надвишава 1 млн. лв . Надеждата на общинари и музейни експерти е парите да бъдат спечелени в новия програмен период и да се спаси сградата на Музея на мозайките.
350 кв. м е площта на подовите мозайки, открити от археолози в къщата на някогашен богат местен земевладелец, която е вече на 1700 г. Скъпата украса от печена глина, стъкло, варовик и глина е редена на ръка – камъче по камъче. Ако Горгона – Медуза е на пода в огромната дневна, то в спалнята е мозайката”Сатир и Антиопа” и показва изключително рядък сюжет за прелъстяването на нимфата от прелюбодееца бог Зевс.
Първият организиран туризъм у нас всъщност е бил до Девня. През 1909 г. 200 француз – учени и индустриалци, слезли от борда на парахода „Ил дьо Франс”, за да посетят Побитите камъни и Девня, припомня шефът на Музея на мозайките Иван Сутев.
Този маршрут за туристи се възстановя сега по проекта „Различното преживяване”, който ще се финасира и изпълнява от община Варна и четири съседни общини.