Атанаска Милева от Асеновград е студентка по право в Пловдивския университет. Само на 19 години тя е направила невероятна бродерия върху гоблен с лика на Васил Левски. С нея разговаряхме за Апостола, за стария занаят бродиране, за родолюбието и интереса на младите към българската история.
– Г-жо Милева, от къде се научихте да бродирате?
– Занимавам се с бродерия от 2 години. Научих се от моята майка. Всичко започна с една инициатива в училище. Първият ми гоблен е царски лъв, заобиколен от маслодайни рози, тъй като те са един от символите на България. Интересното е, че в тази бродерия имаше загадка. Лъвът е обграден от 22 малки и 9 по-големи на брой рози, което означава датата 22.09 – Независимостта на България.
– Защо решихте да избродирате именно лика на Апостола?
– Васил Левски е най-забележителната личност в българската история. Редица поети като Вазов и Ботев са увековечили името му в своите произведения, за да се помни и занапред. В "Епопея на забравените" например, образът на Апостола е олицетворение на свободата – той е искрицата, която пробужда народа. Това е от голямо значение. Българският народ се нуждае именно от един идеал, за да го следва, за да направи дори и най-невъзможното. Защото, когато сме обединени, сме силни и можем да направим всичко.
– Имахте ли цел, с която го направихте?
– Приемам бродирането като хоби и наистина исках сред моите приятели отново да припомня тази изключителна личност, каквато е Левски.
-Трудоемко ли е да се бродира?
– Не. Много е лесно да се бродира, но много хора са забравили как точно става, а младите нямат представа какво е гоблен. Само трябва да умееш и всичко се получава с любов. Гобленът на Апостола го направих за около 3 месеца, с доста почивки. Но зависи върху какво се бордира. Ако е кърпичка може да отнеме и няколко дни, ако е нещо по-голямо може и месеци или години.
– Кога намирате време, за да бродирате?
– Нямам възможност по време на учебната година и мога да си отделя времето единствено през ваканциите. Тогава сядам да бродирам. Това лято приключих с гоблена на Левски. Бродерията е една любов и ти просто я изписваш по някакъв начин с конци върху панамата.
– Какво Ви мотивира през свободното си време да се занимавате с този занаят?
– Не обичам да си губя времето с излизания. За мен е по-добре да седна в къщи и да бродирам или да чета българската история. Това, което ме мотивира е любовта ми към родината. Защото се чувствам много привъзрана към нея. Смятам, че всички трябва да сме привъзрани към нашия дом.
– Как гледат на това вашите състуденти, приятели и родители?
– С радост. Подкрепят ме, което е най-важното. Когато завърших първата си бродерия с лъвчето, моите приятели ми предложиха да направя гоблен с Васил Левски. Тогава аз отликнах, че това е невъзможно. Но ето, че се получи.
– Знаят ли връстниците Ви за Левски, интересуват ли се от историята ни?
– Бих казала 50 на 50. Има много млади хора, които се интересуват, а други изобщо нямат представат за това. Била съм свидетел в социалните мрежи или по телевизията как тийнеджъри се изразяват по тази тема с пренебрежение, не се отнасят с любов към миналото си. А трябва. Ние трябва да се гордеем с миналото си, с тази своя вековна история. Но пък други наистина с радост цитират думи на Апостола, знаят наизуст стихотворения на Вазов, Ботев, Елин Пелин и другите наши възрожденци, които са пробуждали тогава народа.
– Какво е Левски за Вас?
– Трудно е да се отговори на този въпрос, защото Левски е една много сложна личност. Това, което ме впечатлява в него е интелекта му, който не е характерен за онова време, в което живее. Време на подтискане на свободното мислене. Той се е изразявал много правилно и това се вижда от думите му, които са стигнали до нас в писмен вариант. Възхищавам се на неговия свободен дух – винаги е мислил като свободен човек. Нямал е тази психика на роба, борил се е за една кауза – за своята майка родина.
– Смятате ли да развиете идеята си и да избродирате още български герои?
– С удоволствие. Сега съм започнала нова още по-голяма бродерия и ще ми отнеме доста време – една или две години. Тази бродерия изобразява княз Борис I с неговата жена Мария. Също така искам да се науча да извезвам знамена. Елисавета Георгиева, която е първата и единствена последователка на Райна Княгиня в България ми предложи да прехвърли знанията си на мен, за да стана една от последователките на тази велика българка. Нейното дело е достойно за признание и съм изключително щастлива, че тя желае да предаде този свой занаят и на мен. Смятам, че извезването на знамена трябва да влезе като обучение по "Труд и техника" в училище, защото това са едни стари занаяти, които ще са в плюс за малките подрастващи, ще обогатят тяхната култура. Това е в голяма полза за цялото българско население.
– Има ли в наши дни Левски?
– Всеки, който пробужда народа – той е Левски. Всички сме Левски. Надявам се всички да станем Левски, защото ако има личности като него в днешно време, то България ще бъде много по-различна. Ще бъде като утопия.