Поводът е 1000 години от смъртта на цар Самуил – една от най-ярките личности в българската средновековна история. Изложбата е дело на Национален археологически институт с музей при БАН и СУ “Св. Климент Охридски” . Цар Самуил управлява България от 997 до 1014 г. – време, белязано от бурен обществен кипеж и дълбоки социално-икономически трансформации.
Богатият снимков и информативен материал представя средновековни миниатюри, текстове на хронисти, каменни надписи, археологически данни, карти, реконструкции и съвременни фотографии на паметници и на местата, където е протичал животът на българите. Определян като велик държавник, Самуил посвещава живота и управлението си на отстояването на независимостта и свободата на България.
Изложбата проследява историческите събития от края на X и началото на XI век, като и българо – византийския сблъсък във време, когато начело на Империята стои един изключителен василевс – Василий II (976-1025). Неговото име, както подсказва и прозвището му Българоубиец, е трагично и неразривно свързано със залеза на Първото българско царство.
Интересни акценти в експозицията са образите на Самуил и неговите братя от династията на Комитопулите, царските резиденции в Скопие и Охрид, знаменитите исторически победи и тежките поражения -Траянови врати (986 г.), р. Сперхей (996 г.), като специално място е отделено на битката в клисурата Клидион (при с. Ключ) – 1014 г.