Доказателство са многобройните граждани на западните държави, които посещават далечните азиатски страни и биват пленени от мистиката им до толкова, че остават да живеят там. От друга страна местните жители все повече се ориентират към материалния свят. Дали това може да предизвика напрежение или да сплоти населението на планетата – само бъдещето ще покаже.
Друг пример за приближаването на източните и западните култури една към друга е Джон Парамай Данисаро, будистки монах, наричан също Luang Phi John. Той е роден на 25 август 1979 г. в Банкок. Получава бакалавърска и магистърска степен по компютърно инженерство от университета Chulalongkorn и съответно от азиатския технологичен институт.
През 2003 г. той продължава обучението си и завършва своята докторска степен по телематика в Норвегия. По-късно обаче се запленява от ученията на тайландските монаси. Медитацията го увлича до такава степен, че от компютърен инженер той става учител. На пръв поглед образованието и дейността му не изглеждат съвместими, но Джон съумява да ги използва по максимално добър начин.
Той разработва и кодира уникална програма за самостоятелно развитие и създава онлайн платформа, която включва нова технология, за да помогне на хората да балансират своя стресиран начин на живот. Този сайт за медитация се е ползвал от повече от 28 000 души от 210 страни по целия свят. Днес Джон вече е ръкоположен монах в храма Дамакая, Тайланд.
По-късно се присъединява към движението Peace Revolution като инструктор по медитация и оттогава обикаля света, за да предаде на учениците си знанието, с което да балансират живота си. Между 7 и 12 април 2014 г. Джон за първи път беше гост и в България. Организираните от него семинари се провеждаха в София и в Благоевград. Той се съгласи да говори пред Kmeta.bg за причините, които са го накарали да стане монах, за медитацията и за причините, които карат Запада да практикува източни традиции.
“Първо практикувах медитация сам, защото като инженер се чувствах много стресиран. Имах нужда от нещо, което да ме уравновесява”, споделя Джон Парамай Данисаро. Той допълва, че тази практика все пак е много разпространена в Тайланд, където също много мъже приемат монашеството в даден момент от живота си. “Осъзнах, че мога да се възстановявам по време на медитация и докато преподавам. Затова продължих да се занимавам с това. Оттогава са минали вече шест години”, казва Джон.
Според него западният напредък и източните практики могат да се съчетаят както по позитивен, така и по негативен начин. “Някои хора злоупотребяват с технологиите, за да причинят вреда на околните. Например, когато някой разбива нечий акаунт, краде пари и т.н. Можем да имаме притеснения за действията на човек в това отношение. Но онези, които се занимават с медитация, могат да разчитат по-лесно намеренията на другите и наистина да разберат реалния прогрес на човечеството”, казва Джон.
“Можем да оставим технологиите да ни контролират, но можем и да ги контролираме с цел да извлечем ползва от тях”, допълва той.
Според него медитацията трябва да се предлага безплатно на хората и не трябва да се правят опити тя да се превърне в продукт. “Онези, които я практикуват, поддържат съзнанието си чисто. Ако започнат да се възползват от практиката си по негативен начин, съзнанието им вече е омърсено. По тази причина понякога те дори не могат да се уравновесяват. Дори и вътрешно да успеят да се пречистят, те вече са злоупотребили. Ние трябва да помогнем на хората да извлекат позитивни ползи за себе си”, коментира Джон зачестилите напоследък курсове и семинари по медитация.
Според него редовната практика помага за успокояване и уравновесяване, но също така и за по-добра концентрация. Често човек не може да се фокусира правилно, особено когато не се чувства комфортно в средата си. Дори и да си мисли, че е успял, той все пак не може да осъзнае пълната картина на ситуацията. “Аз мога да гледам през очилата си от горе, от долу, от ляво и от дясно и пак мога да виждам добре. Но само когато погледна централно през тях мога да видя разликата”, дава пример гостът.
Джон осъзнава културните различия между културите. Той обаче е на мнение, че те могат да се сработят за по-доброто бъдеще. “Мисля, че се развиваме в добра посока. Източният свят просперира добре в духовното, докато западният – в материалното – в икономика и други видове знания. Вярвам, че тези две неща могат да се комбинират по начин, по който да можем да се развиваме както вътрешно, така и външно. Това би било в полза на цялото човечество”, убеден е Джон.