Живка Гроздева е завършила Бизнес-до-Бизнес маркетинг и Международен мениджмънт в Бон, Германия. Избрала е да се върне в България, тъй като семейството й се занимава от дълги години със земеделие и за нея това е естествено продължение на развитието й в професионален план. В момента Живка Гроздева ръководи производство на плодове на площ от 4000 дка. Тя заема и длъжността Изпълнителен директор на фирма “Витафрут” ЕООД в Карнобат, занимаваща се с обработка и пакетиране на плодове, които се реализират на вътрешния и външен пазар. В качеството си на член на УС на “Асоциация на овощарите в България” от близо 3 години тя защитава интересите на овощарството в България с помощта на много нейни колеги от бранша.
– Г-жо Гроздева, разкажете ни повече за себе си. От кога е интересът ви към овощарството и как решихте да се занимавате с това?
– С овощарство се занимавам конкретно от десетина години, със земеделие-много по-отдавна. Безспорно една от основните причини да се захвана с овощарство е наличието на плодородни земи в района на Карнобат. За решението ми тогава помогнаха и първите европейски програми, които стартираха през 2005г., бих казала дори чисто и просто амбицията да възродим един отрасъл, който в последните 25 години практически почти е замрял.
– Колко декара земя стопанисва ръководената от вас фирма?
– Отглеждаме 4000 декара трайни насаждения. Като култури това са череши, вишни, праскови и ябълки към този момент. Всяка година разширяваме обработваемите площи като тенденцията е да се превърнем в един от най-големите производители на плодове в България.
– В едно ваше интервю казвате, че трябва да се скъси веригата производител-потребител. Как може да стане това?
– Един от основните проблеми на българския пазар е, че няма регламентирани борси за търговци или борси за производители, т.е. на стоковите тържища в България търгуват и едните, и другите, което е пълен парадокс. Това е в ущърб както на производителите така и на търговците. Другият особено труден момент на българския пазар е предизвикан от ембаргото за Русия, въведено през миналата година. миналата година. Така ние буквално сме заляти със стоки от онези производители, които генерират доста повече обем и притежават много повече опит в отглеждането на плодове и зеленчуци.
– Дайте ни конкретен пример.
– Конкретен пример към момента – гръцките праскови се намират лесно във всички вериги в България, а за сметка на това български изобщо не са в наличност. Една от причините най-вероятно наистина е ембаргото – Гърция все пак по-трудно изнася своите праскови и нектарини за Русия, която досега е била нейният основен купувач. Следващият проблем е и лесното навлизане на гръцка стока в България.
Нашите плодове заседяват по камерите, цените са им нищожни и трябва да ви кажа, че голяма част от производителите в нашите райони Сливен и Карнобат почти са се отказали да оберат реколтата към този момент. Това важи за десертната праскова и е много жалко.
– Поне предпазена ли е продукцията на производителите в тези райони от градушки?
– Категорично не, точно обратното. Проблемът с градушките oтдавна вече не е явление, а ежегодно нещастие, което сполетява производителите в Източна и Североизточна България. Тези два района са абсолютно незащитени с каквито и да е било площадки за борба срещу градушки. Има производители, членове на нашия съюз, както и ние самите сме били потърпевши на това едно насаждение да бъде в три поредни години ударено от градушки. Каквато и застраховка да е сключил производителят, колкото и да му бъде изплатено, няма как да му бъде покрит разхода за декар. Това, след като се случи за трета поредна година, най-логично е да си зададе човек въпроса дали си струва да продължава да отглежда това насаждение.
– Какви мерки се вземат, за да се промени това?
– На среща в Министерството на земеделието и храните преди месец засегнахме този изключително важен въпрос. Реално в България има 12 действащи площадки. Цяла Централна България е защитена, а източната част на страната е оставена на произвола на съдбата. В тази връзка искам да ви кажа, че едни нектарини, ударени от градушка нямат никакво приложение за обработка. Единственото, на което би разчитал потърпевшият производител е на застраховката, която е нищожна част, процент от стойността на продукта. Разходът за отглеждане на прасковена нектарина варира между 600 и 800 лева на декар. Разходът за отглеждането на черешови насаждения, особено когато говорим за местния пазар, е от 600 до 1000 лева на декар.
– Напоследък има коментари, че ще бъдат отпуснати повече субсидии за овощарите?
– Аз ще ви го кажа направо. Точно преди да ми се обадите, разговарях с колегите ми. Нашето мнение, не само от днес, а от както сме създали Асоциацията на овощарите, е че овощарството е най-малко развиващият се и подпомаган сектор в България, сравнен с животновъдството, със зърнопроизводството…
– Защо това е така?
– Нямам конкретен отговор, мога само да гадая. Може би зърнопроизводствените организации имат повече опит от нас, съществуват от по-дълго време, такива са и животновъдните и млекопроизводителните. Отделно от това те може би имат повече самочувствие, по-силно лоби, повече контакти… Не знам на какво да го отдам, но фактите са, че точно преди година, за пореден път овощарството беше ощетено за сметка на животновъдството. През юли 2014 г. над 50 млн. евро бяха от европейското подпомагане, обвързани с производството. Средствата се пренасочиха към сектор „животновъдство“ без каквато и да е аргументация или обоснованост. Просто в нечий кабинет на министерството някой бе решил да направи едно такова разпределение.
– Това не ви ли настройва едни срещи други?
– Неминуемо това е факт, което не е правилният начин да се реши проблема. Но в крайна сметка аз ви цитирах числа като разходи на декар, какво да говорим за насаждания, които 4 години се отглеждат, за да стъпят във плододаване, за да носят някакъв приход въобще.
Другият голям проблем в овощарството към момента е липсата на de minimis тази година. След среща с няколко представители на министерството в началото на годината ни беше обещана финансова подкрепа. Досега не сме я получили, а отговорът на министерството става все по-уклончив и явно тази година няма да бъдат отделени средства за овощарите от програма за държавна помощ de minimis.
– Кога очаквате да се узнае със сигурност дали ще получите средства по тази програма?
– Предполагам, че в рамките на 2-3 месеца ще стане ясно за всички. Тук обаче до някаква степен бих казала, че и ние като сектор сме виновни за това да няма достатъчно подкрепа за нас, тъй като знаете животновъдите през пролетта излязоха на протест по повод ниските изкупни цени на млякото и веднага им бяха отпуснати средства от di minimis. Да, браво на колегите, справят се чудесно. Явно това е пътят, по който трябва да вървим и ние.
– Значи смятате, че трябва да се организирате и вие да направите подобен протест?
– Да, защото наистина не виждам друг начин за изход от тежката ситуация. Трябва да ви кажа, тъй като съм член на управителния съвет на овощарите в България, контактувам с много производители. Всяка година има хора, които искат да си продадат насажденията, с една дума – да се отърват от тях.
– Има ли тогава такива, които проявят желание да се захванат с този бизнес?
– Има, но те на фона на останалите са много малко.
– Често се говори, че в големите хипермаркети липсват български стоки.
– Ами може би се иска и подкрепа от страна на държавата, на съответните институции. Само Асоциацията трудно може да убеди една или друга търговска верига, че е нужно да се залага на българското производство в България.
– Има ли минимум количество, което трябва да произвежда някой, за да бъде включен в търговска верига?
– Да ви кажа, условията са други. Не става въпрос за обем, а за други утежняващи формалности, свързани с доставките към търговските вериги и все повече хора производители в България се отказват да работят по тях.
– Защо е по-изгодно за един голям магазин да доставя ябълки от Белгия, а не от Кюстендил?
– Спорен е въпросът дали е по-изгодно. Това няма как да го определим точно. Но от друга страна трябва да призная, че овощарството в България се развива с много бавни темпове. Науката според мен е на доста изостанало ниво. А всички знаем, че без нея няма как да се получат нещата и да вървим напред. Технологиите в България на производство са може би с 15 години назад от тези на Гърция, Сърбия и Македония дори.
– А кои са лидерите в Европа?
– Това безспорно е Испания, но нашите съседки Гърция и Сърбия не са много по-назад от тях. При тях има много добри традиции в производството на голяма част от овощните култури. Имат и пазари, които се развиват и обновяват. Също така, Сърбия и Гърция достигат до постижения в областта на иновациите. Единствено в България овощарството е на последен план от секторите в земеделието.
– Какво е най-нужно в момента за овощарството, за да тръгне нагоре и да има поводи за оптимизъм?
– Със сигурност е нужно адекватно, целенасочено финансово подпомагане от страна на държавата. Също така трябва разпределението на европейските средства да става не на калпак, а наистина да е обвързано с производството. Трябва да се мисли и в посока на това, че в България все повече започват да липсват специалисти – агроинженери и технолози.
– Да не би заплащането да е ниско и затова да се получава така?
– Не, защото смятам, че овощарството в последните 10-15 години се е увеличило като площи, а завършващите агрономическите институции като бройка не са се увеличили. Отделно от това голяма част от тези специалисти работят из държавни институции. Знаете, че фирмите за торове и препарати отнемат голяма част от кадрите. Ето в нашата фирма имаме голям недостиг на специалисти. Във фирма като нашата за четирите хиляди декара са ни необходими между 5 и 7 агронома. Община Карнобат е и земеделски район. Не сме само ние тези, които имат нужди. С кадрите наистина е много трудно. Но така е и с неквалифицираната работна ръка, която пък има осигурен добър живот на базата на социални помощи и отказва буквално да се занимава с тази работа.
– Успявате ли да опазите продукцията от кражби?
– Голяма част от членовете на Асоциацията са си ангажирали лична охрана. Това е начинът, друг няма. Трябва да ви кажа обаче, че и при наличието на такава пак има грабежи. Дори и по време на самото събиране на реколтата има такива случаи, разказват колеги.
Все пак за овощарството в България най-сериозният проблем си остава този – да се обърне внимание на защитата от градушки, които са най-страшният бич за овощарството в България. Всяка година те нанасят огромни щети. Може парите да не се инвестират толкова в подпомагане на застрахователите, които да покриват след това щетите от градушки, ами да се вложат в изграждането за площадки за борба срещу градушките.
– Скъпа ли е една такава площадка?
– Не, цената не е голяма. Просто може би някой трябва вземе проблема присърце и да разбере, че от изграждането на едни такива площадки до голяма степен зависи развитието на овощарството в определени райони. Пловдив и Казанлък са защитени, а при тях рискът от градушка е много по-малък, докато ние тук в Карнобат, Айтос и Бургас си знаем, че ако не пострада едно насаждение от градушка, тя неизбежно ще удари друго.
Гласувайте в конкурса “Кмет на годината” ТУК.
Повече новини от Бургас и региона четете ТУК.