Парк „Кайлъка“ се намира на юг от Плевен и е обявен за защитена местност.
Кайлъка е разположен на около 10 хил. дка в карстовата долина на река Тученица. Естественият каньон на реката е приютил богата и разнообразна флора и фауна, където се срещат уникални за България и Балканския полуостров растения, а много от птиците и бозайниците са включени в червената книга на България. Тук са живели праисторически животни и създания преди милиони години, а в повечето варовикови скални маси все още се забелязват фосили на древни водни организми. С просто око се забелязва спада на световния океан през хилядолетията като оформени етажи по скалите и множеството пещери. Паркът предлага уникално съчетаващи се възможности за разходка, отдих и развлечения. Отвесните скали, високи над 40-50 метра са прекрасни за практикуване на скално катерене.
Има изкуствени езера и язовири, лодки и водни колела, басейни, хотели, кафенета, ресторанти, дискотеки, детски площадки, тенис кортове, зоологическа градина. В парка също се намира и летният театър на град Плевен, както и единствения по рода си в България – Музей на виното. Музеят се намира в пещерно образувание, което се състои от пет галерии с площ 650 кв. м.
В парка се намират и развалините на късноантичната крепост Сторгозия.Също се намира и язовира “Тотлебенов вал”,които е много богат на много защитени видове животни и растения.
Античното селище Сторгозия води началото си от пътна станция в Римската империя, намираща се в центъра на съвременния Плевен, и вероятно създадена на мястото на по-старо тракийско селище. В града е настанен гарнизон, сътавен от поделения от I Италийски легион, разквартируван в Нове (край днешния Свищов). По-добрите условия за стопанска дейност привличат заселници от околните малки селища към станцията.
От 238 година в балканските територии на Римската империя започват нападенията на готските племена, като с това се открива епохата на няколковековните варварски нашествия, които променят напълно етническата и политическа картина в региона. Редуващите се през няколко години варварски нашествия принуждават римските власти да вземат мерки за защита на населението, като реорганизират селищната система и инфраструктурата на провинциите. Населението на пътната станция се придвижва към природно укрепения терен на днешния парк Кайлъка, където са изградени защитни съоръжения.
В началото на IV век 31 декара са обградени с мощна крепостна стена, широка 2,20 м, изградена с ломен камък и спойка от бял хоросан. Археологическите разкопки разкриват две порти и три подсилващи крепостно-защитната линия кули. Във вътрешността на крепостта, наред с жилищните постройки, археолозите разкриват голяма християнска църква (базилика, дълга 45,20 m и широка 22,20 m), както и обществен склад за зърнени храни.
Археологическите находки от Сторгозия и некропола ѝ – керамика, оръжия, монети – свиделстват, че това укрепено селище е просъществувало до края на VI век. Нашествието наславяните на Балканския полуостров, започнало през VI век и завършило в средата на VII век, унищожава античния град.