Калоян Паргов е председател на Градския съвет на БСП в София от 26 октомври 2013 година. Роден е в Пловдив на 13-и юли 1977-а, но израства в София, учи във Втора английска гимназия. Заради езиковото обучение и интересите му са в международните отношения. Дипломира се по тази специалност в УНСС, след това прави магистратура “Европейска интеграция”, а след това защитава и докторантура по европейска икономическа интеграция. През 2010 г. завършва и училището за политика, специалност “Политически мениджмънт”.
Предлагаме ви II част от интервюто ни с председателя на Градския съвет на БСП.
– Г-н Паргов, с какво от управлението на София сте съгласен?
– София има своите достойнства. Не можем да не признаем колко е направено. Най-голямото достойнство на София е, че има метро. В началото на 70-те години моят предшественик Георги Йорданов, като първи секретар на партията, прави доклад , в който очертава плановете за развитие на столицата. Той има голяма заслуга да я виждаме днес такава. София се развива по същия начин, по който е планирана тогава. С пространството пред НДК, с парковете… Тогава се заражда идеята за изграждане на метрото. Проектът стига до своя завършек след влизането на страната ни в Европейския съюз. Това е най-голямото постижение и ние от БСП винаги сме го подкрепяли, без значение, че сме опозиционна сила в столичния общински съвет. Развитието на пътната инфраструктура е също добро дело, което не можем да не отбележим. Построиха се доста естакади, а основният акцент са ремонтите по големите булеварди на столицата.
– В столичния автопарк също има подобрения.
– Да, много е хубаво – купихме нови автобуси. Трябва да отбележим, че обновяваме този автопарк благодарение на Европейския съюз. За 25 години Столична община не е инвестирала нито един собствен лев в обновяването на автопарка. Благодарим на Европейския съюз, че ни даде възможност най-после да използваме средствата на европейските данъкоплатци, за да можем жителите на столицата да се возим в модерни возила, оборудвани, с което можем да се почувстваме европейци. Но проблемът е във финансовата схема, по която работи градският транспорт. Тя е компрометирана, защото дупката в бюджета й е все още 100 млн. лева и продължава да расте. Има недостиг на средства, недофинансиране от страна на общината, тъй като транспортът е вид социална услуга, която няма как да бъде предоставена на частни лица. Естония и нейната столица Талин, е перфектен пример за развитие на транспорт. Там той е безплатен и няма липса на средства. Тоест виждаме, че може и по друг начин.
– А с какво още не сте съгласен?
– София не се нуждае само от метро, големи булеварди и естакади, а те в последните 25 години са приоритет на всяка една общинска администрация на всеки един кмет. Булевардите се преасфалтират, пренареждат и прави впечатление, че се изливат милиони за едни и същи обекти. В същото време малките квартални улици и изобщо инфраструктурата в жилищните квартали стои непокътната от времето на социализма. Всеки един софиянец е съгласен, че ремонтите са хубаво нещо, стига те да бъдат качествени и да не водят до корупционни схеми.
Ето например, бул. „Витоша“ се ремонтира периодично в последно време, за което се хвърлят много средства. Въпросът е:колко пъти улицата пред вашия блок е асфалтирана, колко пъти пространството около вашия блок е засадено с цветя, за да се превърне в приятно място живеене? София не е само централната част, видимата и представителната, в която ще засадим цветя, ще я облагородим, така както я виждаме това лято, както и миналото. Важното е София да не се развива на 2 скорости, а балансирано. Затова ние от януари насам сме започнали подготвителна кампания за местните избори под надслов „Другото лице на София“. Нашата цел е да изравним стандартите между центъра и периферията на столицата. Софиянецът, гражданинът да е на първо място.
– Как се решава кой участък, кога да бъде планиран.
– Това се планира от дирекция „Транспорт и транспортна инфраструктура“ в Столична община. Обектите за ремонт са заложени в инвестиционната програма, която ние подкрепяме, разбира се. Но не сме съгласни с начина, по който се правят ремонтите. Имам чувството, че когато влезем в изборна година те се правят ударно, масово, натрапчиво, така че да бъде трудно преминаването през столицата и всеки един човек да види, че нещо се прави. Защото знаете ли с какво ще запомнят софиянци г-жа Йорданка Фандъкова – абе нещо се направи. Но ние не желаем едно управление да се запомни с това, че просто нещо се прави, а по следния начин: направи така, че всички да се чувстват добре и да са доволни. Това е най-високата оценка, която един политик и едно управление може да получи – одобрението от хората.
– Каква политика ще се опита да наложи БСП в Столична община? На кои ваши предложения ще държите най-много?
– Основното, с което трябва да започнем, е бюджетът на Столична община. Това е основният политически документ, в който се проявяват различията между политическите сили в общината. Това, към което се стремим е финансова децентрализация. Разбира се, това минава и през решение на Народното събрание. Като образец на поведение общината трябва да бъде близко до хората. През 2010г., когато кметът на Женева беше на посещение в София, зададе следния въпрос на всички нас, общинските съветници и на тогавашния кмет:“Знаете ли каква е разликата между Женева и София? Тя не е само в числата и в мащабите, а в администрацията, която е след хората по важност. Не те трябва да се редят на опашка при нея, а тя да е при тях, да им помага пряко и да улеснява живота им. Затова ние събираме данъци, затова си плащаме заплатите от тези данъци, за да можем да служим на хората.“ Това е нещото, което ние имаме желание да променим в София. Според нас сега има много бюрокрация, централизация и бавно решаване на проблемите.
– Защо смятате така?
– Знаете ли, ако живеете в краен квартал, как може да си решите даден проблем. Първо, трябва да отидете при районния кмет. Тази година по смисъла на изборния кодекс той ще се избира пряко. За съжаление така районните кметове ще се превърнат в едни скъпоплатени „пощенски кутии“ без правомощия, което ги обезсърчава и донякъде обезсмисля съществуването им като функционални служители в рамките на местната власт. Вие ще пуснете вашата жалба или вашето писмо, районният кмет ще го препрати към Столична община, към голямата тежка администрация, към кмета, но за съжаление в 90% от случаите това ще остане глас в пустиня. Получава се така, защото районният кмет има фиксиран бюджет за издръжка на местните детски градини, училища, социални служби и т.н. Той има ограничени средства за ремонт на няколко улици, паважи – за определена част. Районният кмет се вмества в рамките на този бюджет и възможностите му са изчерпани. Оттам насетне той изпълнява функциите на една пощенска кутия за оплаквания и жалби на хората, които много трудно намират решение в рамките дори на години. Има проблеми в София които са брадясали – и от инфраструктурно естество, и от всякакво друго.
– Дайте ни пример.
– В квартал „Света Троица“ има един блок, който се намира на кръстовището „Сливница“ и „Константин Величков“, недостроен от много време. Той е място и свърталище на зарази, на наркомани, на бездомни хора. Блокът е опасен за живеещите в района, макар и опасан с желязна ограда. Сградата стои като язва, една грозна картина в квартала. От години не са предприети мерки постройката да придобие нормален вид, а защо не и да бъде бутната, като на нейно място се изгради малък парк. Районът със сигурност има от нужда от зелена площ, вместо място, осеяно с боклуци.
– Какви идеи имате за подобряването на отделните райони в столицата?
– Как ще коментирате днешния облик на София?
– София не е това, което трябва да бъде. И в архитектурен и в градоустройствен план. Казвам го защото, имах възможност, прелитайки над различни градове в САЩ и в Русия, да видя как изглежда градоустройството им. Сградите им са много строго определени, подравнени, личи че са предвидени с мисъл. Ако погледнем София отгоре ще видим, че тя не е най-зеленият град. Един типичен такъв, дори американски, дори и в Русия е с много зеленина около жилищните комплекси. Даже покривите на сградите са потънали в зеленина. При нас тя е основно в парковете, а в урбанизираната част липсва в степента, в която трябва да я има.
– Защо се получава така според вас?
– Заради липса на приоритети. Не може да твърдиш, че основната ти цел за София е да бъде зелен град, а в същото време парковете в него да са колкото по времето на социализма. Масовото залесяване на жилищните квартали трябва да се превърне в основен приоритет. Растителността около блоковете е нужна най-вече за това да пречиства въздуха в София, тъй като един от най-големите проблеми тук е мръсният въздух. Столицата е на едно от челните места по този отрицателен показател. Основната причина за това, разбира се, се дължи на потока от превозни средства, макар че метрото все пак има своя принос към намаляването на вредните емисии. Но София е доста замърсен град. Това не е защото ние сме опозиция и го казваме, това го доказва статистиката.
– Към какви резултати на изборите се прицелвате за София?
– За да постигнем това, което искаме тук, трябва да минем през една много силна, много активна кампания, коренно различаваща се от досегашните. Смятам, че поставихме добро начало с „Другото лице на София“. Предизборната ни кампания няма да бъде компроматна, тип „боксов мач“, на каквато сме се нагледали дотук. Стига толкова хляб и зрелища. Хората имат нужда от градивност, от визия, от идеи… Това ще бъде сблъсък на две гледни точки за това как трябва да се развива градът. Без да се отричат, разбира се, доброто, свършено досега. Нашата политическа задача е да имаме присъствие и сред районните кметове. През 2007 г. имахме двама. Що се отнася до общинския съвет, в момента имаме 15 съветника и естествено целта ни е освен да задържим този брой и да го увеличим. Желанието ни да се създаде един тип общински съвет като сегашния ни парламент ще сформира условия и възможности да наложим по-лесно нашите политики. Разбира се, осъзнаваме преднината на г-жа Йорданка Фандъкова и нивото на одобрението й. Целта ни е обаче да стигнем до балотаж, който би донесъл неочаквани изненади на втория тур.
– Знаем, че последните години са трудни за БСП. Колко важни за вас са предстоящите местни избори?
– Да, наистина трябва да си признаем, че лявото не само тук, но и в цяла Европа е в криза. Видя се в следствие на това, че то не успя да преодолее трудностите, които сполетяха не само България и Европа, а и целия свят след настъпването на икономическата криза. Парадоксът е, че безработицата расте, малкият и средният бизнес фалират, има недостиг на средства, хронични дефицити и на фона на това лявото не успява да спечели доверието. По презумпция, когато има криза, е логично левите политики, познати най-вече с по-голямата намеса на държавата, с по-силната социална политика, да са приоритет на хората. Но виждаме, че десните предимно управляват в по-голямата част от Европа. Лявото не може да намери посоката към избирателите, което показва, че то е видимо в криза, която продължава не малко години, до 2009г., когато управлението в по-голямата част от Европа беше ляво. Видяхме и два поредни резултата на изборите на европейски парламент, които бяха показаха, че лявото все още търси своя верен път. Дали към връщане на изконните ценности, дали към промяна в програмите, които за съжаление не могат да спечелят това доверие, което ни се иска.
– Какво ще направите, за да спечелите доверието на повече хора?
– БСП със своите 125 години съществуване е най-старата партия от класически тип. Структурата е преминала през различни трудности и в момента преживява своя катарзис, към който я тласна най-вече загубата на изборите на 5 октомври 2014г. След тях ние направихме един сериозен анализ, показахме грешките, все още ги разискваме. Някои ги наричат „пленуми на истината“. Аз бих ги назовал откровен вътрешнопартиен разговор, който за мен лично не бива да излиза като новина от партията, защото е част от кухнята. Всички избори са важни и ние се готвим активно за предстоящите, защото те трябва да покажат и да тестват дали ние сме си научили урока. Аз мисля, че сме го направили. Не очаквайте чудеса от БСП, да обърне тренда изведнъж. Нашата основна цел е да задържим сегашните позиции и да ги разширим там, където имаме възможност. В национален план поставихме задачата за минимум 70 кмета и минимум 1000 общински съветници, защото сме и реалисти.
Гласувайте в конкурса “Кмет на годината” ТУК.