Картините на Камбер не са претворяване на живота, те са живина.
Звучни са – от тях дочувам стари чанове, гайди, тъпани….
Песен са, с мирис на планина…
От тях блика майчина милувка, кротка женска съблазън, бащин дом, спомен от детство, шепот на любима, молитва …
Картините на Камбер са завет. Болка са. Гледам ги и дочувам гласове…
Художникът рисува върху небето. С четката си докосва вселената и не бърза да гони времето…
Така поетесата Роси Соколова “усеща” платната на Камбер Камбер-един самобитен и неповторим талант. Често майсторът на четката илюстрира книги с поезия и не напразно приятелите му го наричат – рицаря на доброто и човещината. Самият той се определя като “родопеист”. Рисува Родопите и големия родопски свят, достатъчен за много поколения творци. Счита себе си за древен потомък на тази планина и е обсебен от нея. Тя е голямата му любов. Рисува и жената, за него тя е “нашият свят и ние мъжете съществуваме в него”. В картините му оживяват родопски девойки, стари къщи и импресии – родопски сънища.
Известният художник от Източните Родопи има над 30 самостоятелни изложби. Роден е през 1950 г. в кърджалийското село Седефче, днес живее и работи в Момчилград. Директор на музейната сбирка в градчето и картинната галерия, която е негово дело.
“Камбер Камбер е майстор на родопския пейзаж и родопчанката, но в последните 10 години той ни радва с картини, с които експериментира. Този спокоен, мъдър и хармоничен човек в живота, когато хване шпаклата и маслените бои, е като изпуснат дух от бутилка. Хващат го караконджолите и прави невероятни неща”, казва големият български график Владимир Чукич, председател на Дружеството на художниците в Кърджали. Според Чукич Камбер успява да примири непримирими цветове като ултрамарина с червеното, с бялото. Камбер не е провинциален художник, негови картини “красят” колекции и домове в много европейски и балкански държави.
“Когато рисувам, винаги слушам музика. Никога не съм заставал пред статива с нагласа какво ще рисувам. Чувството ме е дърпало, а то често е било свързано с музиката, която слушам в момента. Обичам ирландските гайди, цигулката, обичам джаз обичам кавала на Теодосий Спасов – той сякаш ме откъсва от земята и ме кара да летя”, споделя художникът. Казва, че музиката, поезията и рисунката са три сестри, които не могат една без друга.
“Вечер често чета поезия. На художника не му трябва диплома, но обучението е много важно, преподавателите от Художествената академия ми дадоха шлифовката, научиха ме на тънкостите на занаята”, обяснява творецът. Признава, че дълго носи идеята за една картина. “Художниците често рисуват детството си. На моите платна често се появява коза. Тя не е козата изобщо, а нашата коза. Когато бях в пети клас, баща ми купи коза. Пасях я 4 години, тя ни хранеше. Образът й досега е в мен, когато застана пред статива”, връща се в спомените авторът и е категоричен “По-добре човек да закачи на стената репродукция на известен майстор, отколкото да си купи “картина” за 3 лева от магазин за 1 лев”.