На Казанлъшката гробница можем категорично да присъдим "титлата" – едно от Чудесата на България. Изключителните рисунки по стените, така отлично запазени до днес, ни показват и напомнят за славното време на тракийците по нашите земи около ІІІ в. пр.Хр. Това безценно съкровище е открито съвсем случайно на днешната дата – 19 април, през 1944 г. от войници при прокопаването на противосамолетно убежище. Гробницата е шедьовър от ранноеленистическата епоха в България и античното културно наследство. Тя е първият български обект вписан в ЮНЕСКО през 1979 г.
Гробницата е принадлежала на тракийския владетел Ройгос. Състои се от коридор, правоъгълна предгробна и кръгла погребална камери.
Уникалните стенописи спечелват световната слава на древния монумент. По стените можем да видим живописна украса на площ от 40 m2, която показва моменти от земния, военния и задгробен живот на тракийския вожд положен в нея.
Централно място заемат трите фигури – тракиецът със златен венец, съпругата му и едрата права жена, пристъваща с поднос в ръце към тях. Сюжетът се интерпретира като погребално угощение.
Откриваме и изрисувани млад мъж с чаша и кана в ръце, музикантки, воини, аристократка, младеж с четири впрегнати коня, лъвски глави, надбягване с колесници и др.
Според археолозите гробницата е била ограбена още в древеността, тъй като в нея са намерени много малко предмети. Учените се натъкнали единствено на останки на мъж и жена, и на кости на кон. На място имало и керамични и обредни съда, златни накити, части от въоръжение и юзда.
За да се съхранят максимално стенописите достъпът до оригиналната Казанлъшка гробница е строго ограничен. Вместо нея можем да разгледаме построената гробница-копие в парк "Тюлбето" в Казанлък.