Единствената автентична църква в Чепинския край (Велинградско) е тази в Ракитово. Храмът “Света Неделя” е на 154 години и е претърпяла само един козметичен ремонт – поправян е покривът десетина година след посторяването на храма. В “Света Неделя” има 14 уникални икони, изографисани от представители на Банската школа.
За съжаление обаче сега в храма са техни копия. Оригиналите са във фондохранилището за културни ценности в Пловдив. Желанието на настоящия свещеник Стоил Лазаров да се върнат в църквата остава неизпълнено. А причината е, че охранителната система на храма е несигурна.
Малката църквичка е построена през 1865 г.
Градежът й започва 4 години по-рано. Най-голямата заслуга за съществуването на православния храм е на тогавашния кмет на село Ракитово Хюсеин Хафъз. За историята и опазването на духовната независимост в родопското селце разказва през kmeta.bg Свилен Топчиев, председател на сдружение “Сюткя”.
През 1857 г. кметът Хюсеин Хафъз и заместникът му Карамустафов, също мюсюлманин, викат християните. Казват им, че мюсюлманите си имат дажмия и не е редно християните да нямат свой храм и да ходят на църква пеша до село Каменица (днес е квартал на Велинград).
Двамата управляващи пишат писмо да областната управа в Пазарджик, за да искат разрешение за построяването на православен храм. Оттам им отговарили, че не могат да решат въпроса и препращат щението им в Пловдив. По това време кмет на Пловдив е Чомаков, който е дядо на д-р Иван Чомаков, кмет на града от 1999 до 2007 г. Старият чорбаджия Чомаков бил личен приятел с везира Али Паша.
Така през 1860 г. селцето получава разрешение да построи своя църква. Кметът, наричан от местните Афъза, дарява своя градина, а земестникът му – пари за майсторите. И заедно – християни и мюсюлмани, издигат църквата през 1865 г., разказва Свилен Топчиев.
Храмът не е бил вкопан в земята, както е било обичайно по онова време
и изцяло е запазил орогиналния си вид. Местното население прави много дарения, които отиват за иконописците от Банската школа.
През 1873 г. “Света Неделя” е осветена от Пловдивския митрополит Панарет.
Един от запазените паметници на възрожденската архитектура в Ракитово, е Часовниковата кула, която се е превърнала в символ на града. Умаленият й модел посрещата местни и гости на входа на родопското градче. Кулата е построена през 1872 г. на хълма Бърдо. Тя е висока 18,6 м, стените й са дебели около метър, има формата на осмоъгълник, оформен от камъни и дърво, а покривът е конусовиден.
Според едно от преданията Часовниковата кула е построена от Митхат Паша в чест на красива ракитовска мома. Според историческите факти обаче кулата, както и църквата, е заслуга на пак на кмета Хюсеин Хафъзов. Над вратата й е поставена каменна плоча с надпис на арабски, но според турколога проф. Екатерина Венедикова е на османски турски. Часовниковата кула в Ракитово е исторически паметник на културата от национално значение.
Според краеведа Петър Гелин Часовниковата кула е изградена през 1972 г. от майстора Малик Челеби. Негов помощник е 17-годишният калфата Георги Дзигаров от Ракитово, който по-късно станал утвърден майстор-строител. Каменната зидария е разделена с 11 хоризонтални пояси от осика, поставени през 1 м.
Часовниковата кула в Ракитово е една от десетината запазени в България подобни кули
от онова време. Тя е описана в книгата на инж. Младен Цонев “Мъдростта на старите чаркове”.
С издигането на часовника се изпълнило желанието на дарителите – тогавашния кмет Хафъз Хюсейн Ефенди и сина му. Според плочата на часовника кметът е имал двама синове. И кулата е построена в чест на този от тях, който отишъл на хадж по светите за мюсюлманите места, но не се върнал.
Преди да се построи Часовниковата кула в Ракитово първо докарали камбаната, която била изключително звънка. Именно тя е помогнала на местните да изберат точното място на Кулата, докато открият, че то е на хълма Бърдо, разказва Свилен Топчиев.
Местните вдигнали 3-метрово скеле в центъра на село Ракитово и поставили камбаната.
Разпратили по всички краища мъже, за да слушат гласа й.
По обяд къмбаната звънтяла, но когато пратениците се върнали, казали, че не са я чули никакъв звук. Второто място било пак сред селото, но и то се оказало неподходящо. Едва тогава скелето било преместено на Бърдо, за да има отразен звук. Така камбаненият звън се разнесъл надалеч по околните върхове на Родопите.
Автентичната камбана на Часовниковата кула е пробита от куршуми по време на Бълканската война и е сменена. През 2002 г. втората камбана е открадната, а сега има трета, разказва Свилен Топчиев.