Кметовете на Кюстендил, Карлово и Стара Загора се обединиха около мнението, че имотните претенции на Главното мюфтийство са провокация и “ни разделят на верска основа”. Градоначалниците на трите общини са изправени пред искове на вероизповеданието да си върне територии, за които смята, че принадлежат на мюсюлманите в България. От 2011 година до края на миналата година Главното мюфтийство е завело 52 дела за 83 вакъфски имота.
Кметът на Карлово Емил Кабаинов посочи, че когато публичната собственост загуби публичния си характер, това нарушава отношенията между вероизповеданията. Той и колегите му Петър Паунов и Живко Тодоров са на мнение, че претенциите на Главното мюфтийство за имоти в Карлово, Кюстендил и Стара Загора са неоснователни, защото мюсюлманите в тези места са изключително малко на брой.
“Тези искове ни разделят на верска основа”, категоричен е кметът на Карлово Емил Кабаиванов. Градоначалникът на Кюстендил Петър Паунов пък посочва, че в общината самоопределилите се като мюсюлмани са едва 11. “Несправедливо е, цели се противопоставяне”, заяви той в ефира на bTV. Освен това Паунов уточни, че вероизповеданието “атакува” исторически места.
Такъв е случаят и в Стара Загора – кметът Живко Тодоров разказа за претенциите към Музея на религиите, Ески джамия. Управникът е категоричен, че ако музеят се превърне в действащ молитвен храм за мюсюлмани, то няма никой да го посещава. “Имотът сега е паметник на културата. Считаме иска за провокация, това води до тежки настроения между хората в исторически план”, допълни той.
Карловският градоначалник обясни, че причината за претенциите към вакъфски имоти е заради приет закон, с който се удължава срока с 10 години – според текста в този период могат да се предявяват подобни имотни претенции. “Не бива да се приемат преференции. Не може за граждани и юридически лица реституцията да е изтекла, а за други да се удължава с десетки години”, заяви Емил Кабаиванов.
Претенциите на Главното мюфтийство обаче не се ограничават само до Куршум джамия в Карлово, Музеят на религиите (Ески джамия) в Стара Загора и джамията и прилежащия имот, на който се намира паметника на Ильо Войвода в Кюстендил. Вероизповеданието е изразило желание да си върне още Чифте баня в Пловдив, територия около най-старото училище в Монтана, Червената джамия в Карлово, училище в Добрич, Безистена в Ямбол и пет имота във Видин.
Делото за четири от обектите във Видин вече са прекратени, като за една от знаковите сгради в града продължават да се събират доказателства. Настоява се за собственост върху старата турска поща и парцел в централната част на града. “Той се намира до паметника на Пазвантоглу и до гроба на Пазвантоглу. Интересното е, че не се претендира собственост нито върху паметника, нито върху гроба на Пазвантоглу или нещо друго от сорта. Претендира се собственост върху незастроен имот, който е паркинг към момента”, обясни Петьо Петков от Видинска адвокатска колегия.
Другите претенции са към дворните места на “Катку джамия” и “Яхя Паша джамия”. Делата обаче са прекратени, защото обектите не са идентифицирани и не е ясно къде точно се намират и какво представляват. Спорът за музей “Конака” обаче продължава.
“Към момента на подаване на исковата молба не се сочи какъвто и да било документ за собственост или някакво друго доказателство, от което да е видно, че Мюсюлманска вероизповедна община е била собственик на сградата и имота. Не се сочи и доказателство, от което да е видно, че сградата в периода от времето на Освобождението до момента, е била ползвана за верски нужди”, допълва Петков.
Местната власт във Видин е представила свидетелства, че “Конака” е била държавна и впоследствие публична общинска собственост, каквато е и в момента. Очаква се магистратите да представят позицията си през февруари 2014 година, когато е следващото заседание по делото.
Само преди дни съдът в Берковица отхвърли като неоснователен иска на Мюсюлманско вероизповедание за имот в града, известен като “турската баня”.
Преди дни темата коментира и историкът Божидар Димитров. Пред Kmeta.bg шефът на Националния исторически музей (НИМ) сподели част от позициите на кметовете на Карлово, Кюстендил и Стара Загора. “В Кюстендил искат да върнат джамията и прилежащия имот, на който се намира паметника на Ильо Войвода. В Карлово пък в пространството пред джамията се е случило трагично събитие през 1878 г., когато армията на Сюлейман паша влиза в града, арестуват всички мъже българи над 15 години, които се оказват точно 777 души. В тази градинка, те са изклани до един, грешно е, като познават нрава на карловчани да искат това да им се върне”, коментира той.
Историкът обясни, че 95 на сто от джамиите нямат достоверни нотариални актове, а обикновено представяли нареждане за строеж от 16 век, например, но това не се води правомерен документ за собственост. “В интерес на истината, православната църква не предявява искания за джамиите, под които има православни храмове, може би избягва излишни неприятности, тъй като и тя е предявила претенции за църкви, в които не се води богослужение”, допълни Божидар Димитров.