Вземат ни големите обекти и вместо да продължи децентрализацията, строителството във ВиК сектора тотално ще се централизира. Така прецениха кметове от страната, промените в Закона за устройство на територията, които се обсъждат в парламента. Недоволството е насочено основно към текстовете, в които се казва, че министърът на инвестиционното проектиране ще одобрява и ще слага параф на строежите първа и втора категория. В тях попадат основно ВиК обектите – канализация, колектори, пречиствателни станции. Разбира се, в тази графа влизат и всички други общински обекти било инфраструктурни или с друго предназначение, на стойност над 10 млн.лева., но преобладаващата част касаят питейните и отпадни води.
„Разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план… за строежи от първа и втора категория, финансирани с публични средства, с индикативна стойност над 10 000 000 лв., се дава със заповед на министъра на инвестиционното проектиране”, пише в законопроекта.
На практика това означава, че европроектите от водния сектор ще се контролират изцяло от държавата. Тоест филтъра, коя община ще строи пречиствателна станция или ще сменя тръби, е в новото Министерство на инвестиционното проектиране. То ще „прецежда” на национално ниво местните градежи. В проекта за изменение и допълнение на ЗУТ се казва, че Национален експертен съвет ще обсъжда и преценява всяко предложение. На областно ниво също ще има съвети от специалисти. Новият министър Иван Данов, още в първите дни от встъпването си в длъжност, се срещна с всички браншови организации – на архитекти, инженери, геодезисти и други специалисти, свързани със строителството.
Това, разбира се, е много професионален подход към темата за общинското строителство. Не е излизала информация, обаче, дали е провел разговори с кметове. Министърът със сигурност не е разговарял и с Националното сдружение на общините, въпреки че добре осведомени източници в парламента твърдят, че точно той настоява, финалният подпис на разрешението, да е негов.
За общините пък остава черната работа – провеждането на търгове за избор на изпълнител и другите формалности. Ако трябва да сме справедливи, и там немалко общинари правят нарушения, но пък от друга страна, дари и на изрядните, им се налага да точат безкрайните обжалвания на недоволни участници в конкурсите.
Срещу промените първо скочиха в Столичната община. Разбираемо, защото в София са най-големите проекти на стойност над 10 млн.лева – метро, завод за отпадъци, колектори и изграждане на канализация. Кметът Йорданка Фандъкова обаче беше възмутена принципно, от това, че за закони, които засягат основно общините, никой не пита общините. „ Помним проектозаконите за образованието, за които бяха предложени мерки, директно засягащи общините и спиращи строителните програми, мораториума за незаконното строителство, а сега този – за устройството на териториите, заяви Фандъкова.
Към нея се присъедини и председателят на Столичния общински съвет Елен Герджиков. „Целите изглеждат политически, защото не общините, а двете министерства ще вземат решение кой, дали и какво да прави. Обратният път към централизацията няма нищо общо с демокрацията”, смята той. „Подобна постановка едва ли отговаря на европейската политика за децентрализация, интересно как биха реагирали в „Европа на регионите”, допълни и кметът на Благоевград Атанас Камбитов, който също планира големи проекти.
Бившият регионален министър и настоящ депутат Лиляна Павлова пък направо оприличи двете министерства – на регионалното развитие и на инвестиционното проектиране на двуглава ламя. Тя смята, че след като част от ведомството на Иван Динев ще остане в сградата на МРР, изобщо няма да е ясно кой на кого се отчита и в крайна сметка може да доведе до загуба на европари.
„Необходима е държавна експертиза за големите проекти. Това се налага, от една страна, защото не всички общини разполагат с достатъчен и качествен ресурс от спецалисти. Второ, но особено важно е, че съществува риск при неефективни разработки, да се вдига цената на услугата. В най-честия случай, на водата”. Това коментира пред Kmeta.bg депутатът от Коалиция за България Димчо Михалевски. Той е вносител на законопроекта, заедно с Рамадан Аталай, Ахмед Башев от ДПС и съпартиеца си Емил Костадинов.
„Промените не са фундаментални, на практика, и сега действат правила, които имат същото значение”, каза още Михалевски. „Все пак става дума само за значими проекти, не пипаме сторежите трета категория – училища, спортни зали и други, за които общините ще си преценяват сами”, допълни той.
То остана и това да ни разрешават, коментираха кметове, които предпочетоха да останат анонимни, за да не си навличат предварително неприятности с правителството. Всички са единодушни обаче, че общинският съвет, като орган на местното самоуправление, в който са представителите избрани от местната общност, има право да решава, как да се инвестират парите от местните данъци и такси. Още повече, че кметствата съфинансират европроектите, точно с тези пари.