Брегово е малък град, намиращ се на границата с Република Сърбия. Той е разположен на 6 километра от устието на река Тимок, която се влива в река Дунав. Градът е известен и с това, че през него преминава най-краткият път от Северна България за Централна Европа благодарение на пуснатото в експлоатация ГКПП Брегово (1978 г.). За проблемите и възможностите пред малкия град, за социалната политика и усвояването на средства от еврофондовете, разговаряме с кмета Милчо Лалов.
– Г-н Лалов, карате четвърти мандат като кмет на граничната община Брегово? На какво залагахте през годините, за да ви избират всеки път?
– Като кмет успях да ориентирам работата на общината към социалната и функция. От първия ми мандат досега не изоставяме хората. Като всички общини и ние разработваме, печелим и изпълняваме проекти с европейско финансиране, обновяваме общинския сграден фонд, улици, площади. Първи в област Видин още с финансиране от програмата „Сапард” сменихме основния си водопровод, от който се снабдяват с вода няколко от селата на общината. Водопроводната мрежа на Брегово и на село Ракитница също е сменена. Но през всичките тези години се фокусирахме върху нуждите на хората. Ние сме най-близо до тях и те разчитат на нас. Това спечели уважението им към нас. Ако се кандидатирам и наесен, знам за какво мога да разчитам на успех.
– Как организирате грижата си за хората? С какви методи и средства?
– Обръщаме голямо внимание на училищата, на детските градини, на социалните заведения. Досега Брегово имаше две средни училища, но демографската криза си каза думата и скоро ще останем само със едно средно общообразователно училище. В него учат 330 деца. Поддържаме 6 детски градини, като общината дофинансира издръжката им. Строим защитени жилища за настанените в дома за хора с психични отклонения в село Куделин, за да заживеят в близка до семейната среда. Поддържаме дейността на читалищата, каквито имаме във всяко село. Имаме и конкретни наши методи на работа с хората. Отчитаме, че в общината живеят много възрастни хора, чийто деца са далеч от тях – в големите градове на страната или в чужбина. За тези хора се грижим ние. Домашният социален патронаж обслужва 1000 жители на общината. На едни доставя всеки ден храна, а на всички останали – хляб. И през зимата, и през лятото екипи на патронажа стигат до домовете на трудноподвижните ни съграждани и им носят хляба. Имаме и обществена трапезария, в която готвим за 82 души. През тази година открихме клуб на пенсионера и инвалида, който се превърна в предпочитано място за общуване и забавление. За разнасянето на хляба понякога ангажираме и служителите на общината. В момента е така, тъй като нямаме хора, назначени по програми за заетост. Когато имахме такива места, пращахме хората по домовете на тези, които имат нужда от помощ. Те им пазаруваха, чистеха, цепеха и внасяха дърва, чистеха печки и т.н. Има ли проблем някой от жителите ни, най-напред търси общината.
– Безработицата в общината е висока. Как хората оцеляват, на какво разчитат?
– Берзаротицата в Брегово е голяма, защото всичките ни големи предприятия са закрити – помпен цех, консервна фабрика, ТПК с прославен дърводелски цех. Имаме само малки фирми с ограничен брой работни места. Земеделските производители също не наемат много хора. Мнозина работят в чужбина – голяма част от децата в училището са оставени на баби и дядовци, защото родителите са на гурбет. Тези деца също са пред нашия поглед, защото се нуждаят от по-голямо внимание и грижи.
– Граничният пункт със Сърбия се намира в центъра на града. Близостта на границата носи ли предимства на общината?
– В миналото носеше – вървеше търговията с бензин, със стоки за бита. Сега цените и у нас, и в Сърбия са еднакви и търговията замря отдавна. Но в сръбските села до Брегово има работа и много от нашите хора ходят да работят там. Наети са да се грижат за къщите на сръбските гурбетчии. Възрастни хора ги наемат за полска работа. Сутрин преминават границата с колело, вечер се връщат. Това не е работа в официалния смисъл на думата, но все пак осигурява доходи. От Брегово има и сервитьори в заведения в Неготин, продавачи в магазини.
– Какво според вас е бъдещето на Брегово?
– Бъдещето е в земеделското производство. Земята ни е богата. Ще ни спаси и създаването на предприятия за преработка на селскостопанска продукция. Нашите хора са опитни градинари. Но още нямаме инициативни хора, които да ги създадат.
– Вие участвахте в срещата на кметове от Северозапада с министъра на икономиката Божидар Лукарски по проблемите на региона. Какво искахте да му кажете?
– Исках да му кажа, че държавата трябва да се обърне с лице към този регион. Той е най-богатият на ресурси, а е най-бедният в Европа. Данъчни преференции за инвеститори, одобряване на проекти с предимство, допълнително заплащане за млади специалисти и т.н. Брегово е град на две реки – Дунав и Тимок, намира се на 30 км от Видин. Ако се прокара железен път, то влаковете могат да оживят района. Защото само на 1 км от града ни в Сърбия има влак. Наши хора пътуват до Ниш и Белград с тяхната железница.Това не е нереален проект.
– Готови ли сте с проекти, за които ще търсите финансиране чрез програмите от новия период – 2014 – 2020?
– Имаме готови 30 проекта на обща стойност 50 млн. лв. Най-значимият е очистване на хиляди дка земи, замърсени от река Тимок. Надявам се да си осигурим финансиране чрез програмата за трансгранично сътрудничество с Румъния. Имаме и проекти, за които търсим партньорство с общината в Неготин. Този сръбски град се намира само на 7 км от Брегово.
– Ще се кандидатирате ли за пети мандат?
– Това зависи от партията (БСП), която ме издига. Аз съм готов да продължа нататък в същия дух.