“Аз съм изключително доволен, защото добре познавам труда на нашите килимарки. Това е един много високо интелектуален труд. Те тъкат килимите по памет, не ползват записки. Съчетанието на цветове и шарки постига магически внушения. Нашите килими са били показвани на световни изложения из Европа и дори в Америка още през 19-ти век', каза още градоначалникът.
Аз изпитвам и тревога за състоянието на днешното тъкачество. То е останало в ръцете на предимно по-старите жени, които още тъкат килимите по традиционния начин. Всичко от приготвянето на преждата до тъкането на стана се извършва ръчно. Но имам и надежда, че килимите ще продължат да се произвеждат. Две фирми започнаха поризводството им, но в нова форма – по атрактивна и леко модернизирана. По-млади жени пък се ориентират към тъкане на пана, икони и картини с технологията на килимите. Това също дава продължение на нашето голямо духовно наследство, завърши Анатолий Първанов.