Г-жо Радионова, наближава светъл празник – Коледа. До празнуване ли им е на хората в тази криза?
Коледата предизвиква особени чувства, по настроението и в разговорите се усеща, че идва голям празник. В Кошава най-тачим три християнски празника – Рождество, Великден и Никулден. За всеки си имаме обичаи, които се спазват до днес. Независимо от кризата. Преди дни започнахме подготовката за Коледа.
По какво се разбира в Кошава, че идва такъв празник?
По оживлението по улиците и в къщите. При нас е жива традицията кой където и да живее да се връща в Кошава за Коледа. Идват внуците при баба и дядо, идват майките и бащите да видят старите си родители. Идват си и гурбетчиите, които работят в Италия, Испания, Гърция. Особено тези от Италия не пропускат празник. Селото от 450 души нараства двойно.
Разговаряхте ли с някои от тях, защо идват тук да празнуват?
Защото тук са родителите им, на някои жените, мъжете, децата. Поговорих с двама-трима, които работят в Италия. Не е добре и там, където са, но виждат, че и тук няма работа. Затова никой не се връща за постоянно. Казват, че работят почасово, на повикване, наемат ги за определена работа. Но дори и само един от семейството да работи там, те се справят с разходите. Тези, които се женят, идват тук да правят сватбите, да раждат децата си. Намаляха парите, които изпращат на родителите си у нас. Преди години не беше така.
Как се стягате за Коледа, кое е оцеляло от старата традиция?
Всичко от старата традиция е оцеляло. Във всеки двор има прасе, което по традиция се коли през тези дни. Приготвяме и ястията, които за този ден са приготвяли бабите и прабабите ни. За коледната трапеза при нас задължително се правят сарми. Предната вечер – постни, а на следния ден – с месо. Никъде не правят такива сарми като в Кошава. Месото е прясно, собствено, зелето – също. Подправките – и те са от нашата си градина. Имаме си и технология на варенето – на два пъти и на тих огън. В Кошава задължително правим и суджук за Коледа. Рецептата е една за всички, само подправките на всеки са различни. Измитото и изсушено черво се пълни със смес от смляно свинско и телешко месо. Задължително се слага чесън. Правим и обредни хлябове, чиято рецепта знаем също от баби и прабаби. За виното да не говорим – то също е от нашите бъчви.
Всички ли могат да си позволят такава трапеза?
Всички. Не сме богати, но за този ден всеки ще сложи традиционните ястия на масата си. Сарми ще има във всеки дом, сигурна съм. Червено вино – също.
Каква беше за Кошава 2012? Какво отчетохте преди дни на общоселското събрание за първата година от новия си мандат?
Като за кризисно време 2012 беше добра. Отчетох добро административно обслужване. Никой не ме опроверга. Всеки, който потърси кметството за документ или за решаване на личен проблем, получава каквото иска, помощ, подкрепа. През 2012 направихме ремонт на сградата на кметството и на читалището, взехме мерки срещу нерегламентираните сметища, решаваме въпроса със сметосъбирането, поддържаме в изправност уличното осветление. Това са важни за живота на село неща. Отчетох и съществуването на духовен живот. Имаме певческа група и танцов състав за автентичен фолклор. В групата се включиха 17 жени. Аз лично участвам и в двете формации. В началото излизахме на сцената само на наши си празници, създавахме настроение. След това тръгнахме по събори и фестивали. Получаваме похвали, грамоти. Пяхме и играхме и сега на коледното тържество в селото. Събираме се на големи празници за общо веселие. Не ни е нужно кой знае какво – салонът да е отоплен и да има ток. Носим си от къщи мезето и виното. Получават се много шарени и богати трапези. Тези общи празнувания сплотяват хората. А и на тях се виждаме колко сме останали в селото, как сме, кой от какво има нужда и т.н. Говорим си за тези, които заминаха за чужбина. 150 – 200 души са.
Какво искат още хората в Кошава от кмета, от общината във Видин?
Имаме много проблеми. Основният е лошото състояние на улиците. На всяка среща и преди избори и след това питат кога най-после ще бъдат ремонтирани. В селото от 20 години не е асфалтирана нито една улица. От общината във Видин обещаха през 2013 -та да бъдат баластрирани основните улици. Останалите ще бъдат изкърпени. Имаме обещание и за изграждане на спортна площадка. Тя няма да е скъпа, много модерна, но площадка, където да играят дошлите за ваканцията на село ученици и младежи.
Ваши колеги поискаха селските кметове също да имат бюджети, за да могат да посрещнат най-неотложните нужди без да се молят за пари на общината. Съгласна ли сте с тях?
Да, разбира се. Сега ние не разполагаме с никакви средства. За всяко важно нещо искам пари от общината. Най-напред докладвам за какво са ми нужни и тогава ги получавам, понякога с голямо закъснение. За нищо друго не разполагам със средства. Моля се на фирми да спонсорират някоя проява. В Кошава работи голямата фирма “Гипс”, от която искам финансова подкрепа. Хората се отзовават, дават ни. Давам и от джоба си. Последно ми се наложи за коледната украса в селото.