Село Аврен се намира на 18 км от Крумовград и на 6 км от границата с Гърция и гранично-пропускателен пункт Аврен – Миртийски, чието откриване родопчани очакват да се случи по–скоро. Традиционният поминък от десетилетия е тютюнопроизводството, също и животновъдството. Днешното ОУ “Михаил Христов” е наследник на първото основно училище открито в селото през 1896 г. Читалището „Народни Будители“,основано през 1925 г., също представлява културно наследство за местните жители. Една от забележителностите днес е и църквата “Св. Николай Чудотворец”, построена и осветена през септември 2008 г. Кмет на селото е Димитър Антонов.
В Аврен преди няколко години е създаден „Зелен център” (на снимката), който предоставя екологични обучения на деца и младежи и осигурява необходимата база и условия за провеждане на занятия за справяне с бедствени ситуации за представители на доброволчески организации в двете страни България и Гърция.
– Г-н Антонов, как се усеща кризата в Гърция при вас в Аврен. Не малко хора от района работят в южната съседка, връщат ли се, продължават ли да заминават ?
– Наистина преди години наши земеделски производители отиваха на гурбет в Гърция, надницата на ден стигаше 35-40 евро, хората бяха доволни, но сега се отказват да работят, защото заплащането е по-ниско, стига 20-25 евро. Преди пет- шест години работеха повече в селското стопанство, но сега се насочват към туристическия бранш.
От района на Аврен повече от 15 г. хора работят в сферата на обслужването – в хотелиерския и ресторантьорски бизнес, предимно са на остров Иос. Казват, че са доволни, няма бавене на заплати, преди дни пак една група от селото замина.
– Преди месец сте били в Гърция, в община Ариана. Какво споделат съседите?
– Съседите не живеят зле, най – ниската пенсия там е 350 евро, а цените на някои хранителни продукти като захар пилешко месо са по-ниски от българските, цената на агнешкото е изравнена с нашата. Ние сме по-зле, трябва да си оправим нашите проблеми и най-вече да има работа, оттам и по-добри доходи.
– Ще се сбъдне ли скоро мечтата на авренци за откриване на КПП Аврен – Миртийски?
– Наистина откриването на КПП Аврен – Миртийски е голямата мечта не само на авренци, но и на хората от нашия край. При нас пътят до границата е готов, оттатъкв община Ариана също се надяват това да стане. Гръцките съседи трябва да асфалтират още 6 км. Така пътуването ще се съкрати много. Села като Кили, Миртийски и други населени места отстоят само на 10-15 км от границата. Но този въпрос трябва да решат двете държави.
– Хората от двете страни не са прекъсвали връзката, особено през последните години, селищните празници са добър повод за срещи.
– Да, така е. Затова искаме да имапряка връзка за свободно преминаване. И сега очакваме на 28, 29,30 август за празниците в Алан тепе, община Ариана, авренци да можем да отидем, а после на 18 и 19 септември за селищния празник на с. Аврен границата при 115 пирамида да бъде отворена и ние да посрещнем гости. Но това е междуправителствен въпрос, дано по-скоро десетилетната мечта на хората се сбъдне – aз съм оптимист.
– Вече 20 години сте кмет на с. Аврен. Коя е най–голямата ви болка?
– Болката ми е, че няма поминък в Източните Родопи. Производството на тютюн при нас падна драстично. През 2014 г. произведохме едва 32 т. От 150 т. преди години, това лято в кметство Аврен ще стигнем сигурно 25 т. Много от младите работят навън – Англия , Франция, Германия. Селата ни опустяха, младите заминават на гурбет. Остават разделени семейства. Това води до много негативни последици. Родителите остават децата бабите ги гледат.Тази липса на работа води до принудителното изтичане на хора от селото.
На много места и по различен повод съм казвал и пак ще кажа: „Господа политици и държавници, намерете работа на хората в собственото им населено място, в собствената им държава. Младите биха се задържали, гурбетчиите ще се върнат, ако имат работа и добри доходи в родината си!”
– Коя е причината хората да се отказват от традиционния поминък –тютюнопроизводството ?
– Отливът от тютюнопроизводството е сериозен, има все още хора, които залагат на отглеждането на тази култура, защото нямат друг шанс за препитание. Община Крумовград е голям тютюнопроизводителен район, неслучайно има и ориенталски тютюн сорт „Крумовград”. Сериозният спад започва след 2007 г., но особено осезаемо се усеща през последните 2-3 години. Причините са комплексни и обясними. На първо място ниските изкупни цени – напр. 4, 80 лв за кг е през м. г. е ниска цена за покриване на многото материални разходи. Накрая получените пари от продажбата на суровината като се „разхвърлят”, на член от семейството се пада по 60-70 лв заработка т. е. месечна заплата, което е крайно недостатъчно.
И този референтен период за 2007 – 2009 г., който продължава, той не стимулира новите производителите, които са започнали да работят тютюн след 2009. Доплащанията трябва да отиват при истинските производители, което е много по-справедливо.
Много пъти сме поставяли този въпрос на различни нива, но засега няма решение. А в тютюна ни е надеждата. Това е традиционният ни поминък от десетилетия. Правят се опити и за други култури, но те могат да бъдат само съпътстващи, защото такива за природните, климатични и почвени условия при нас. Надеждата ни е да се гласува по-скоро Закон за тютюна и тютюневите изделия.
– Авренци са трудолюбиви, но и прочути с песните. Вашите фолклорни състави имат много награди от национални фестивали и събори. Вие сам добре пеете.
– Пял съм и продължавам.Да, певческите групи към читалището в селото са нашата гордост. Участваме в различни прегледи. Сега заминаваме за Събора в Рожен, готвим са за Копривщица. Скоро бяхме и в Кърджали на Националния тракийски събор, предстои след няколко седмици да се явим и на празника в Старозагорски минерални бани. Винаги сме оценявани много високо. Нашият дух и ентусиазъм няма да угаснат. Ние сме закърмени с тази родопска песен и ще продължим да я пеем и носим в сърцата си за славата на родния край и на България!