Положението в пограничните райони е плачевно и страшно за преживяване. Това води след себе си куп проблеми, свързани със съществуването на хората и общините. Това написа в социалната мрежа кметът на Малко Търново Илиян Янчев. Притесненията му за общините в Странджа-Сакар, възможностите и живота на местните хора той сподели във Фейсбук след кръглата маса в гр. Тополовград, миналата седмица.
Събирането бе на тема „Състояние и перспективи за развитие на регион „Странджа-Сакар“. Срещата бе инициирана от кмета на Община Тополовград г-н Божин Божинов, като на нея са присъствали и кметовете на общините Царево, Средец, Болярово, Елхово, Свиленград, Любимец и Ивайловград, 9 общини, обхващащи територия от 6384 кв. км. Това е граничният район на Република България с Република Турция и Република Гърция (около 6% от територията на страната), пише Янчев.
На кръглата маса е имало представители на Министерство на културата, Министерство на туризма и МРРБ, присъствал е и изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България – Гинка Чавдарова.
“Критичната демографска ситуация и задълбочаващият се траен процес на депопулация на територията е очеваден за всички- всички, които присъствахме на тази среща, всички, живеещи в тези райони, всички министерства, всички управляващи. Нашата концепция и нашата воля е ясна, но каква е концепцията на Държавата е нещото, което ни доведе до тази кръгла маса с надеждата, че обединени ще постигнем повече.
Тук се живее трудно и без мерки от страна на държавата скоро в тези райони може да не останат хора. На тази среща чух един термин, много точно описващ региона – Югоизчезваща пригранична България. Една България с безработица по-висока от средната, с доходи значително по ниски от средните, с ниска гъстота на населението и обезлюдяване, социална изолация, амортизирана инфраструктура, неработеща икономика”, написа кметът на Малко Търново Илиян Янчев.
Той припомня опитите на държавата преди 30 години да оживи тази част на България. Издадените тогава две постановления на Министерски съвет – №22 от 10.05.1982 г. и №60 от 1984 г. дават положителен резултат, но за кратко. Първото е за развитие на селищните системи от четвърти и пети функционален тип, от граничните райони и от Странджанско-сакарския край през осмата петилетка и до 1990 г., а второто е с програма за ускорено икономическо развитие на Странджа-Сакар и другите погранични райони на страната.
“Днес трябва да помислим как да го направим така, че този район на България да бъде място, в което хората добре да живеят и да се гордеят, че са тук на границата, да остават тук децата им, тук да работят. Да има бъдеще, а не само минало. Няма сега да изпадам в описания за това колко богат е района – море, гори, красива природа, богата земя, природни ресурси, паметници на културата. Това е така не само в нашата община, в останалите също –
култовия комплекс в м.Мишкова нива, могилния некропол в м. Пропада, загадъчните долмени из Странджа, Дервентските възвишения, Сакар и Източните Родопи, богатствата на тракийските могили, стотиците светилища, Глухите камъни, Палеокастро, крепостите Деултум, Маточина, Мезек, Лютица, и Бялград, вила Армира, скалните църкви при Михалич и Маточина, църкви и манастири…”, изрежда милеещият за Странджа – Сакар кмет.
“Тази кръгла маса постави началото на едно много трудно и отговорно дело. На тази първа среща изяснихме какво всъщност е приоритетно за целия регион. Много скоро декларацията, описваща идентифицираните навсякъде проблеми ще достигне до хората, можещи да направят така, че тази територия да не изчезне. Най-важното за оцеляването и развитието на пограничните райони са: преодоляване на демографската криза, привличане на средства от европейските фондове, чужди инвестиции, решаване на инфраструктурните, социалните, здравните и образователните проблеми, допълнително финансиране на болниците и като цяло по-добро взаимодействие между местна и централна власт”, споделя личното си мнение Илиян Янчев.
“Благодарен съм на кмета на община Тополовград за тази инициатива и вярвам, че това ще доведе до поредица от сериозни дискусии, чуваемост и реална подкрепа, от която зависи бъдещето на този забравян дълго време край!”, надява се градоначалникът на Малко Търново.