Г-н Барзин, стига ли ехото от софийските протести до Вълчедръм? Стоят ли пред общината недоволните от сметките за ток и управлението?
Не, хората тук не протестират по улиците и пред общината, но и те са гневни от високите сметки за ток. Досега голяма част от тях си ги плащаха. При нас живеят 4 – 5000 роми, които също си плащаха сметките. Но увеличението сега им е непосилно. Идват при мен, оплакват се, търсят изход.
Изненадаха ли ви протестите в столицата и по-големите градове?
Аз живея сред хората и познавам настроението им. Знам какво им тежи, какво искат. Свидетел съм на усилията, които семействата полагат да изучат децата си, да им осигурят нормален живот. От доста време долавях тътена на недоволството. Централната власт бе скъсала тази връзка и затова някои се изненадаха.
Как гледате на падането на правителството?
С огорчение. Казвах си, това правителство, за разлика от предишните, ще изкара два мандата. Защото един мандат е малко, за да започне нещо и да бъде довършено. Аз съм кмет четвърти мандат. Знам какво е един, особено първият. Нищо съществено не може да се направи за 4 години. Но у нас за 23 години нито един кабинет не повтори управлението си. Защо, да кажат социолозите.
Как се отрази падането на кабинета на Бойко Борисов на работата на общината?
Засега няма сътресение. Получаваме редовно паричните траншове от финансовото министерство според графика. Всичко движат заместник-министрите, с които и досега сме поддържали връзки. Но това е инерция, която скоро ще свърши.
Какво бихте поискали от следващото правителство?
Да обърне внимание на селската част от населението. Вълчедръм е център на втората житница на страната – Златията. Хората, които осигуряват хляба, трябва да имат по-добри места за живеене, по-добра инфраструктура. Ремонтира се пътят Лом – Монтана, но отклоненията до нашите села само се кърпят. Дори главната улица на Вълчедръм е осеяна с дупки. Равенство не може да има, но държавата трябва да осигури работа и за по-бедните. Има страни в Европа, където поне хлябът и млякото са достъпни за всички.
Добре ли се води диалогът с протестиращите, център на който се оказа президентът Росен Плевнелиев?
Стачки и недоволства има по целия свят. Това, което става у нас, не е изолирано явление. Смятам, че с протестиращите трябва да се разговаря честно. Да се каже – тези искания могат да бъдат изпълнени. Но тези – не. Страхувам се, че ще се обещаят невъзможни неща. Трябва да се даде динамика на преговорите. Да отидем на избори и да започваме да работим. Защото сега всеки ден е загубен за икономиката на страната. Това е страшно.