Днес рожден ден щеше да празнува актрисата Татяна Лолова. С десетилетия звездни участие в театъра и киното, тя отдавна се превърна в една от най-обичаните български артисти, носител на многобройни награди и държавни отличия. Сред тях „Аскеер”, „Любимец 13″, „Златен перперикон”, „Златна бленда” и „Златна липа”. Всички я определяха като искрена, духовита и щедра към своите събеседници, фенове и колеги през годините.
Родена е през 1934 г. в София. Майката й е от руско-украински произход. Актрисата е споделяла, че била изключително опърничава и своенравна жена. Баща й Желязко Лолов е счетоводител. Лолова боготвори баща си и казва, че той е най-топлият човек, когото познава. Актрисата израства с многобройните истории, които баща й разказва по цели нощи и с книгите, с които той я запознава още от дете. За съжаление родителите на Лолова си отиват твърде рано и актрисата остава сама с брат си, който става войник.
Още от малко дете тя е убедена, че трябва да стане артистка. Завършва НАТФИЗ през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Учи заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и много други забележителни актьори. Мечтае за драматични роли, но всички забелязват комедийния й талант. Самата тя е казвала, че още от съвсем малка в нея се бори драматичния ген с „онова смешно нещо”, което именно я прави една от най-добрите български комедиантки. След завършването си във ВИТИЗ, през 1955 г. Лолова е назначена в русенския театър, в който играе една година.
През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новосформираната трупа на Сатиричния театър заедно с легендите: Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Григор Вачков. Там играе до 1976 г.
Татяна е казвала за себе си, че е известна като една от викачките актриси. Не само на сцената, но и в живота. Същевременно обаче тя обича и да говори шепнешком на сцената, като според нея умението на актьора се изразява в това да могат да го чуят и на последния ред било то викайки или шепнейки.
След като актрисата напуска Сатиричния театър през 1977 г. се премества в театър „София”, на чиято сцена играе 11 години. Ролята на живота й – според самата нея, е на Уини в „Щастливи дни”, която й носи Аскеер през 1992 г. Играе и на сцената на Театър 199, където отбелязва 10 годишен юбилей на хитовия моноспектакъл „Дуенде”. Сред всички големи театрални роли, които изиграва са тези на Афгания Тихоновна („Женитба”, Н.В. Гогол) и на Татяна Алексеевна („Юбилей”, А.П. Чехов).
Татяна Лолова играе и в едни от най-емблематичните български филми. Сред най-известните й образи в киното са на Елица Карадушиева в „Бон шанс, инспекторе”, Управителката в „Топло” и Леда в „Опасен чар”.
Какво споделя през многото си години на сцената, в кариерата и живота си Татяна Лолова, която ни напусна на 22 март 2021 година, вижте в подбраните от нас цитати:
„Всичките ми роли са ми донесли много мъка и много радост. Едни са били оценени от хората, за които съм ги правила, други са си останали само мое щастие и моя печал. Мнозина в края на своя живот са отчаяни, че не са постигнали голямото. Това е страшна равносметка. Но кое е голямото? Може би не ни е дадено да създадем сами цялата огърлица, а само едно зърно. Или няколко скъпоценни зрънца. Хубавото на нашето изкуство е мигновеността, в която то лумва като бенгалски огън, пръска искри, създава радост, гори ни пръстите, а после го няма и става тъмно”.
“Свикнала съм да давам. А когато даваш – не остаряваш”.
“Защо 1/2 живот? 1/2, защото не успях да вместя толкова съкровени мисли и обичани хора. Хора, които са се мъчили да ме правят актриса и човек, които са ми давали от времето си, от нежността си, от знанията си. 1/2, защото всичко, което имам в мен, е придобито с много нямане”.
“Обожавам сочните роли. Цяла бака да имам от тях, пак няма да им се наситя. Че на кого му омръзва да играе?”
“Колкото и да ме огорчават критиците, няма да ме сломят. Колкото и да ме хвалят, няма да им повярвам. По-страшно е да те премълчават”.
“Приемам, че всички хора ми мислят доброто. Така никога не се стеснявам от тях”.
“Не мога да си представя как живеят артистите, но аз не мога да си представя и голяма част от българския народ как живее, защото парите са отвратителни, особено когато ги нямаш”.
“Ако много отдалече видя някой намръщен си викам: “А, не. Не съм добре с очите”.