За или против застраховките сме? С какво са ни полезни?
Теглиш кредит, правиш си застраховка живот и ако нещо се случи с теб – застраховката покрива сумата и твоето дете не е ангажирано.
На хартия всичко звучи отлично, но само на лист хартия.
Вчера стана ясно, че дъщерята на прегазената от кола преди месец Юлия Ангелова няма повече да изплаща по 400 лева от кредита на майка си, тъй като застрахователят го покрива. Дотук добре… Но в този случай – първо е имало отказ, а впоследствие е тръгнала проверка от Комисията по финансов надзор (КФН). И тук застрахователят е решил, че е по-добре да се застрахова собственоръчно, преди тази проверка да приключи. Иначе на всеки е ясно – детето нямаше да види и стотинка от тези пари, а щеше да ги дава. И няма изобщо значение за "добрите" лели и чичковци, че майка му е починала.
Тук не става въпрос кой подписва полицата и защо не я е прочел. Тя е направена така, че да може застрахователят да се хване за една буква, за един термин, само и само да даде отговор – „Не е било болест, заболяване е“, или нещо подобно (опит от първо лице). Но един възрастен човек, който иска кредит, няма как да знае всички термини и сложни думи, които му пробутват, камо ли да се намери човек, който да му обясни за какво става въпрос. И в крайна сметка се стига до там – син, дъщеря, племенник или друг роднина покрива кредита, защото, виждаш ли, запетайката е отпред, а не отзад.
Далеч съм от мисълта, че абсолютно всички застрахователни компании действат по този начин. Но досега така и не съм чул някоя от тях да не е пробвала поне с едно писмо да отложи задължението си, разписано на документ и от двете страни.
Защо тогава правим застраховки и плащаме за тях, когато те не се покриват в над 90% от случаите? Или трябва постоянно да разчитаме на КФН?