Аварията в Чернобил – най-тежката в историята на атомната енергетика, се случва на днешната дата през 1986 година. 34 години по-късно епицентърът на бедствието – контролната зона на реакторен блок 4, е отворена за посещение на туристи. Решението взе през есента на миналата година управлението в Украйна.
Поводът бе нарасналият интерес към извора на ядрената трагедия след едноименния сериен филм „Чернобил“ на HBO. Лентата покори всички класации за гледаемост, в рейтингът й бе сред най-високите в света за 2019 година. До преди излизането на филма, туристи се допускаха само да разглеждат централата отвън. Мнозина се разхождаха и сред призрания град Припят, поразен най-силно от аварията през '86-та.
Макар позицията на Русия по филма да бе лаконичното: "Отлично заснета лъжа", милиони хора по света държат на място да видят разрушенията и останките, запечатани в суперскъпата продукция.
Независимо от различните мнения относно нашумелия сериал обаче, заедно с аварията на АЕЦ Фукушима I от 2011 година, чернобилската трагедия е едно от двете събития в истрията от седма степен по Международната скала за ядрени събития.
Аварията унищожава реактор на Четвърти блок на съветската Чернобилска атомна електроцентрала. Тя се намира в близост до град Припят, Украйна, на 18 км северозападно от град Чернобил, на 16 км от украинско-беларуската граница и на около 110 км на север от Киев.
Първите пожарникари пристигат няколко минути след разрушаването на корпуса на реактора и отделянето на радиоактивна пара, частици от горивото на реактора, графит, както и други компоненти от активната зона на реактора. След взрива частиците достигат приблизителна височина 2,5 км в атмосферата.
Веднага в болница са приети 213 души, 28 от тях умират от остра лъчева болест до края на годината.
Повечето са пожарникари и спасители, които се опитват да овладеят аварията, неуведомени за опасността от радиоактивния дим.
Общо над 800 000 човека участват в ликвидирането на радиокативните отпадъци. Около една десета от тези хора умират, а 165 000 остават инвалиди. Пряко от взрива загива само един човек.
От зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят. Въпреки това в дните и месеците след аварията редица фотографи посещават мястото на инцидента, за да запечатат трагедията на лента.
От 2012 г. в Русия на 26 април се отбелязва Денят на участниците в ликвидирането на последиците от радиационни аварии и катастрофи и в памет на жертвите на тези аварии и катастрофи. В страните от Общността на независимите държави на 26 април се отбелязва Международният ден в памет на жертвите на радиационни аварии и катастрофи.
Хронология на събията около аварията:
Всичко започва с учение на персонала за спиране на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. Процедурни нарушения, недостатъчна комуникация между операторите и служителите, отговарящи за безопасността, както и проблеми на самия реактор довеждат до аварията.
Мощността на реактора е намалена както и циркулацията на охлаждащата вода. Това довежда до бързо нагряване на охладителя до степен на кипене и образува парни джобове в тръбите, които го пренасят.
Една от особеностите на графитния реактор е големият положителен температурен коефициент на реактивност – мощността на реактора расте с увеличаване на концентрацията на парата поради понижения топлообмен и намаленото забавяне на неутроните.
Тъй като произвежданата от реактора мощност бързо се увеличава, операторите нареждат аварийно ръчно спиране, което означава бързо и пълно вкарване на управляващите реакцията пръти в зоната на реактора. Поради бавната скорост на механизма, задвижващ прътите на забавителя, графитните върхове на прътите временно изместват охладителя, което ускорява реакцията и нагряването на реактора.
В рамките на няколко секунди мощността на реактора скача до около 30 000 MW, т.е. 10 пъти повече от мощността в нормален режим. Прътите с ядрено гориво започват да се топят, а налягането на парата бързо се увеличава и предизвиква голям взрив, съпроводен от изгаряне на водород от охладителя.
Взривът изхвърля и разрушава капака на реактора, тежащ 1200 тона, разкъсва охладителните тръби и разрушава част от покрива. Когато въздухът влиза в съприкосновение с графитния забавител от вътрешността на реактора, графитът също се възпламенява.
По-голямата част от последвалото радиоактивно замърсяване е резултат от огъня, който разпръсква радиоактивните частици високо в атмосферата. Разтопените графит, горивни пръти и много други материали достигат температура от над 1200 градуса по Целзий и започват да прогарят дъното на реактора. Смесвайки се с разтопен бетон и тежки метали, те образуват полутечен материал, подобен на лава.
Мнозина считат аварията в Чернобил и отзвука от нея за началото на края на СССР. Косвено доказателство за това е форсирана от тогавашния президент Михаил Горбачов "перестройка" на режима.
Моята позиция беше еднозначна. На заседанието на Политбюро на 3 юли казах: „В никакъв случай няма да се съгласим да крием истината нито при решаването на практически въпроси, нито при обясненията за обществото“. Чернобил стана сурова проверка и на гласността, демокрацията, прозрачността.
Лично за мен Чернобилската авария е един от критичните моменти във времето на перестройката, но не само за този период, а и в живота. Наложи се да преживея и премисля много, и да си направя изводите за бъдещето. Може да се каже и така: моят живот се раздели на две части – до Чернобилската авария и след нея, споделя години след инцидента Михаил Горбачов.
Ето още интересни факти за аварията:
♦Радиацията след Чернобил е 100 пъти по-силна от тази, появила се след атомните бомбардировки над Нагасаки и Хирошима. Радиоактивен дъжд от аварията стигнал чак до Ирландия.
♦ Двадесет процента (20%) от всички 800 000, участвали в потушаването и обезвреждането на радиоактивните отпадъци, са се самоубили.
♦ Атомната централа всъщност се казвала АЕЦ „Ленин”.
♦ По данни на Грийнпийс, в резултат на радиацията 93 000 души са се разболели от рак и в последствие са починали.
♦ Много хора са се върнали по домовете си в засегнатите райони, само за да получат обещаното от правителството обезщетение.
♦ Почти 5 милиона души живеят в районите, които се считат за „замърсени”.
♦Районът се превърнал в удобно убежище за диви животни – вълци, елени, борби, орли и прочее.
♦Върху всяка ремонтирана къща в Чернобил има табела с името на собственика на имота.
♦Радиацията предизвикала оцветяването на най-близката гора, която днес носи името „Червената гора”.
♦Последният реактор на Чернобил е изключен през 2000 г.