Красимир Герчев е инженер по образование. Завършва Висшия минно – геоложки институт – София, специалност „Подземен добив и разработване на полезни изкопаеми”. Работил е в Бюрото по труда в Разлог, в благоевградската митница. От 2000 до 2009 г. е изпълнителен директор на Местна агенция за икономическо развитие – Разлог. От 1 декември 2009 г. е кмет на общината. За 5 години са привлечени 50 милиона лева по европейските програми. 49-годишният управник е женен, има един син.
– Г-н Герчев, общината прилича на строителна площадка в разгара на лятото. Какви проекти изпълнявате в момента?
– Проектите трябва да се изпълняват в срок, няма значение в кой сезон от годината. Изграждаме над 17 км пътища, 11 км тротоари, над 5 км велоалеи, 3 км водопровод. Амбициозната строителна програма ще се реализира до края на септември тази година, а средствата са по Програмата за развитие на селските райони. Целта е да се подобри достъпът до населените места и качеството на живот в тях. Над 5-километровия път Разлог – село Годлево е изцяло променен след приключилия ремонт. Положен е асфалтобетон, стабилизиран е банкетът с трошен камък, положени са бетонови бордюри, монтирана е нова еластична и комбинирана предпазна ограда, положена е хоризонтална маркировка от бяла боя. Вървят усилено и ремонтите в града. Съществуващата асфалтова настилка се фрезова и се полага нов пласт износващ асфалтобетон. Подменят се съществуващите бордюри и цялата тротоарна настилка. Асфалтира се и шосето от село Баня до село Долно Драглище, което е с обща дължина 5150 метра. В селата Горно Драглище и Долно Драглище се извършва пълна реконструкция и осъвременяване на водоснабдителната инфраструктура. В двете селища се асфалтират 1200 метра пътища и се изграждат 500 метра тротоари. 3500 метра път в курортната местност Бетоловото също ще бъдат асфалтирани. Там ще бъдат изградени 7000 метра тротоари и 3500 метра велоалея. Подобряването на общинската инфраструктура ще доведе до увеличаване възможностите за използване на природните дадености за развитието на туризма, както и до създаване на алтернативни възможности за заетост на населението.
– На европейските проекти ли разчитате основно, за да подобрявате инфраструктурата и жизнената среда в населените места?
– Това е шанс за всички общини в България и не можем да си позволим да го пропуснем. Средствата, които се акумулират, използваме, за да привлечем други финансови средства по Оперативните програми на ЕС. За ремонти и ново оборудване на болницата дадохме 180 000 лв. общински средства, но получихме още 4,5 млн. лв. За депото за битови отпадъци съфинансирането от наша страна е 350 000 лв., но проектът е за над 12 млн. лв. Така осигуряваме допълнителен финансов ресурс. Опитваме се да влагаме инвестиции във всички населени места. Стараем се европейските проекти да допълват реализирането на Общинската стратегия за развитие до 2020 г. и Интегрирания план. За 5 г. сме усвоили около 50 млн. лв. по европейските програми.
– Необходимо ли е държавата да има специална стратегия за планинските общини?
– В последните години много работа върши Асоциацията за развитие на планинските общини. Искаме подкрепа от държавата. Харчим повече електричество заради климата, даваме повече пари за снегопочистване. През март тази година падна 1,5 м сняг. Различни са разходите ни в сравнение с други общини, не бива да е водещ принципът – на всеки по равно. А да се приемат обективни критерии и да се подходи диференцирано, когато се отпускат средствата. Проблем и така прокламираната от години децентрализация. При първия мандат на ГЕРБ дадоха на общините концесията на минералните извори. Може да се даде част от някои данъци на общините – ДДС, данък печалба. Искаме повече свобода, за да не чакаме подаяния и да извършваме стопански дейности. Имаме идея да изградим общинска ВЕЦ. Ще ползваме вода от река Язо, получената електроенергия ще е за общински сгради – училища, детски градини, болница, както и за уличното осветление. Така ще плащаме много по-малко за ток.
– Говорите за децентрализация на общините. Наскоро стана ясно намерението на централната власт да следи под лупа обществените поръчки на общините заради скандала със скъпите служебни коли на кметове на малки общини. Как ще коментирате казуса?
– Не смятам, че централната власт трябва да се занимава с всяка една обществена поръчка на общините у нас. Не съм против подобни ограничения и срещу въвеждането на някакъв ред. Но всеки управник трябва да има морал и да носи отговорност за действията си. Колата не може да е много скъпа и с куп екстри, ако си кмет на малка и бедна община. Но не може да вземем да се возим на каруци, теглени от коне и магарета, за да угодим на някой. Служебната ми кола „Шкода” струва 43 000 лева, купена е преди 3-4 години. Това, че е сравнително нова, ме спаси преди месец от тежки травми. В автомобила ми се заби кола на местен жител. Добрата новина е, че се разминах без сериозни последствия. Но ако бях с някое старо возило, можеше да е по-страшно за мен.
– Водите борба с вандалските прояви вече 6 години. Успяхте ли да се справите?
– Ще призная, че като свой минус отчитам факта, че все още продължават вандалските прояви, съсипването и унищожаването на общинска собственост. И харчим допълнително пари на данъкоплатците, за да поправим нещата. Опитваме се да възпитаме необходимата култура у гражданите, за да пазят чисто, да не рушат. Има някакъв напредък, но не е достатъчен. Болно ми е, когато някой счупи пейка или лампа, запали контейнер или го хвърли в езерото, потроши оборудване на детски и спортни площадки. Още не бяхме открили Панорамна алея „Стъпалата”, а бе извършено посегателство. Сега монтирахме видеонаблюдение, за да опазим имуществото там. Община Разлог не спира борбата с вандалите, които унищожават общинско имущество. Затова кметството похарчи близо 17 000 лева, за да монтира 16 видеокамери в уникалната алея „Стъпалата”. По този начин е гарантирано 24-часово видеонаблюдение в открития официално на 16 април тази година туристически обект. Устройствата покриват целия периметър на най-новата придобивка на местните хора, която бързо се превърна в притегателен център за туристите от страната и чужбина. Алеята е прекрасно съоръжение, длъжни сме да го пазим. С помощта на видеокамерите действаме превантивно, засега няма сериозни посегателства. Записите се пазят 7 дни, при нарушение веднага информираме полицията.
– Тази година са местните избори. Ще се кандидатирате ли за втори пълен кметски мандат?
– Аз и още няколко колеги вече получихме доверието на партия ГЕРБ и бяхме номинирани за нов мандат. Тази подкрепа е и оценка за нашата работа. Знам, че да управляваш община е отговорност. Най-важната оценка за мен ще я дадат жителите на общината на изборите. Ще се кандидатирам за нов мандат. Има още какво да дам като кмет. Затова приех поканата през 2009 г. – да променя към добро общината с моите познания и с моя екип. Бавно, но сигурно променяме стандарта на живот на местните хора. Като се обърна назад – много неща са реализирани, а това е признак за добра работа. И ми дава основание и мотивация да продължа напред. Най-големият съдник си остават избирателите. Те на изборите дават своята оценка за човека, който ги е управлявал. Затова не бива кметовете да влизат в обяснителен режим за всяко нещо пред централната власт, но пък са длъжни да си носят кръста за решенията.