*Можете да намерите цялата галерия в началната страница на сайта
Забравените махали на Родопите, за които дори не подозираме, че съществуват, пък камо ли да сме ги виждали.
Да, Родопите са красиви, вълшебни, мистични, но от кадрите на Александър Караджов лъха и много тъга по нещо безвъзвратно загубено.
Родопите е най-обширната планина в България и заема около една седма част от българската територия. Дължината е около 220 – 240 км, а ширината до 100 км. Общата площ на Родопите е около 18 000 км2, от които на българска територия са 14 738 км2, което представлява 81,88% от цялата и площ.
Името на планината Родопи е с тракийски произход. Открива се за пръв път у Херодот (V в. пр. Хр.). В античната традиция е запазена само една етиологична легенда, която изяснява (според представите на епохата) името и появата на планината. Известна е чрез Трасил от Мендес (І в. сл. Хр.) и Псевдо-Плутарх (ІІІ — ІV в. сл. Хр.):
„Родопа и Хемус били брат и сестра и почнали взаимно да се желаят, като Хемус я наричал Хера, а пък тя назовавала любимия си Зевс. Понеже боговете се почувствали оскърбени и понесли тежко това, превърнали ги в едноименните планини“.
Без съмнение същата легенда има предвид и Овидий, когато говори за „Родопа и Хемус, сега ледени планини, но някога смъртни, които претендираха за имената на боговете най-велики”. Варианти на тази легенда оживяват и в българския фолклор.
Трябва да се отбележи, че по-коректно спрямо античността е употребяването на името Родопа (Родопе), вместо Родопи, защото в античните текстове оронимът фигурира винаги в единствено число.
През Средновековието планината е била известна като Славееви гори (Славееви планини), а през османското робство — като Доспатски планини.