Красотата на София

Катедрален храм Александър Невски е построен през 1912 г. в чест на руските и украинските жертви от войната 1877-78 за Освобождението на България от османско робство. Той е едно от най-добрите архитектурни изпълнения на Балканите. Катедралата заема площ от 3170 м2 и може да побере до 5000 души.

Храмът представлява петкорабна църква в неовизантийски стил. За интериорът му са употребени изключително качествени и скъпи строителни материали: разноцветни италиански мрамори, оникс от Бразилия, алабастър и други. Главният купол е висок 45 метра. Около кръга на купола с тънки златни букви е изписана молитвата “Отче наш”. Осветителните тела в храма са изработени в Мюнхен. 

В криптата към катедралата се намира една от найдобрите в България колекция от древни икони.

Боянската църква е средновековна българска православна църква, разположена в покрайнините на София в квартал Бояна. Тя е построен в края на X и началото на XI век. Църквата е известна със своите стенописи от 1259 г.. Те образуват втори слой върху изображения от ранните векове и представляват един от най-пълните и добре запазени паметници на Източно-Европейскато средновековно изкуство. 

През 1979 година паметникът е включен в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Църквата “Св. София” е построена през IV-VI-ти век по време на царуването на Юстиниан. Историята на Сердика е тясно свързана с храма “Света София”. 

Църквата представлява кръстокуполна базилика с нартекс, три кораба и тристенна апсида.

До южната страна на църквата е изграден главният официален мемориал на Република България – Паметника на Незнайния войн, където гори “Вечният огън”. Наблизо е и гробът на народния поет и писател Иван Вазов, като мястото е белязано с паметна плоча.

“Музеят на социалистическото изкуство” (наричан още “Музей на тоталитарното изкуство“) се намира  намира в пространството между столичния КАТ и Националната следствена служба. Музеят е уникален за Европа и света (подобен музей, но доста по-беден от към качествени експонати, има в Унгария) и има за цел е да събира, опазва и показва на всички желаещи образци на изкуството от периода 1944-1989 г., тематично свързани с епохата на социализма.

 Националния исторически музей е създаден през 1973 година. До 1979 г. музеят се помещава в сградата на Съдебна палата, но през 2000 г. е преместен в сграда в резиденция “Бояна”. 

Музеят разполага с 32 зали и е един от най-големите музеи на Балканите. Притежава над 650,000 експоната и най-големият археологически и исторически архив в страната.  Музейната колекция е много богата и съдържа експонати от праисторическата епоха до наши дни.

 Националният археологически музей се помещава във впечатляваща стара сграда – “Буюк  джамия”. Музеят има постоянни изложби, но също така често приема експозции на различни временни изложби. Тук могат да се видят артефакти в три колекции: Античност (включва експонати от праисторически, тракийски, гръцки, римски, византийски, Български и турски произход), Нумизматична колекция и Етнографски колекция.

Музей Земята и хората е основан през 1986 година. Тук са изложени повече от 20 хиляди експонати, разпределени в 6 секции: гигантски кристали, минералите на Земята, индустриални минерали, суровинни източници на България, скъпоценни камъни, Нови материали. 

Като първия и най-богатия природонаучен музей на Балканския полуостров, Националния природонаучен музей в София изследва, съхранява и разпространява информация за живата и нежива природа в България и по целия свят. Музейните експозиции са разположени на 4 етажа в 16 зали.

Този музей за Историята на София е създаден след като София е избрана за столица на България. Музеят притежава над 100 000 оригинални експоната. Тук се съхраняват предмети от археологическите разкопки, колекции от монети, накити, антични оръжия, дрехи, декорации и медали, театрални и филмови плакати, оригинални документи и снимки, вещи на известни български исторически личности като цар Фердинанд, Стефан Стамболов, Драган Цанков, Константин Стоилов, и др.

Улпия Сердика е археологически обект, който се намира в центъра на София. Първоначално Сердика възниква като тракийско селище, но през 27 г. пр. н. е. е завладяно от Римляните. По времето на Марк Улпий Траян (98 – 117 г.) на селището е даден статут на град, който е наречен Ulpia Serdica. Крепостта е построена през 177-180 от римските императори Марк Аврелий и Комод. 

Източната страна на крепостта се простира от градинката пред хотел “Рила” до минералния извор на пресечката между улиците “Сердика” и “Искър”. Северната стена е достигала близо до ъгъла на улица “Екзарх Йосиф” и булевард “Княгиня Мария-Луиза”, от тук стената прави чупка в югозападна посока и минава под Халите. Западната стена следва посоките на улиците “Вашингтон” и “Лавеле” и стига до днешната Съдебна палата. Южната стена е документирана под сградите на “Алабин”, за да се свърже с източната стена при хотел “Рила”.

В подлеза пред бившия Партиен дом е разкрита източната градска порта на късноантична Сердика. Тя дава само частична представа за яката крепостна стена, опасвала някогашния главен град. В Сердика се е влизало през четири градски порти. Западната порта може да се види отчасти под нивото на улица “Вашингтон” в двора на новата католическа катедрала.

От средата на VI век, при управлението на император Юстиниан Велики (527-565 г.), Сердика е оградена с нови крепостни стени. Градът става важен административен и стопански център с името Триадица.