Не звезда, а цяла епоха в киното. Така няколко поколения определят роденият на днешната дата американски актьор Марлон Брандо. Покорил върховете в киното, неговите превъплъщения са сред най-знаковите за седмото изкуство. Те се изучават и познават от всеки, решил да се докосне от актьорското майсторство. Освен като велик артист, Брандо остава в паметта на поколенията като икона с твърди обществени позиции и отказ да се подчини на комформизма в кино средите.
Роден е на 3 април 1924 г. Знае се, че родителите му са алкохолици и малкият Брандо често остава сам. Израства в Илинойс и след като е изгонен от военната академия (защото карал мотор в коридорите), започва да копае канавки, за да изкарва пари. До момента, в който баща му предлага да му плати обучението. Брандо заминава за Ню Йорк, за да учи актьорско майсторство при Стела Адлер и в студиото на Лий Страсберг. Смята се, че именно Адлер е вдъхновението на младия актьор особено в първите години на кариерата му.
Дебютира на Бродуей през 1944 г. с "Аз помня мама". Критиците веднага го харесват и го обявяват за най-обещаващия млад актьор. През 1947 г. Марлон прави най-доброто си театрално изпълнение като Стенли Ковалски в "Трамвай "Желание" на Тенеси Уилямс.
Брандо дебютира в киното през 1950 г. в "Мъжете". Година по-късно участва в екранната версия на "Трамвай "Желание" на Елиа Казан, с Вививан Лий. Брандо е номиниран за "Оскар", а филмът получава четири статуетки. Следващият му филм година по-късно пак е на Елиа Казан – "Viva Zapata!", а през 1953 г. излизат два филма с негово участие – "Юлий Цезар" и "Дивият".
През 1954 г. излиза "На кея" на Елиа Казан, който получава осем "Оскар"-а, а един от тях е за Брандо. До края на десетилетието актьорът се снима още в "Желание" (1954), "Пичове и кукли" (1955) и други. В края на 50-те Брандо се снима още в "Сайонара" (1957) и "Младите лъвове" (1958).
Началото на 60-те започва с "Бегълци" (1960) и "Едноокият Джак" (1961). Макар и да не прави запомнящи се филми като през 50-те, Брандо продължава да е търсен актьор и се превръща в признат секссимвол. Следващият му филм "Mutiny on the Bounty" (1962), освен че е пълен касов неуспех, показва и лошата страна на актьора. Той има проблеми с екипа, тъй като непрекъснато яде, ходи по жени и бави целия снимачен процес. А в договора му има клауза, че за всеки просрочен ден Брандо ще взима с по 5000 долара по-малко. До края на 60-те актьорът се снима в "Грозният американец" (1963), "Приказка за лека нощ" (1964), "Morituri" (1965), "Преследването" (1966) с Джейн Фонда и Робърт Редфорд, както и в "Апалуса" (1966), "Графиня от Хонконг" (1967), режисиран от Чарлс Чаплин, със София Лорен, "Отражения в златно око" (1967) с Елизабет Тейлър и др.
70-те години започват лошо с "Идващите нощем" (1971), но година по-късно кариерата на Брандо е спасена с "Кръстникът" на Франсис Форд Копола, с Ал Пачино, Джеймс Каан, Даян Кийтън и др. Ролята на дон Вито Корлеоне заслужено му носи "Оскар".
Но Брандо не се появява на церемонията в знак на протест срещу отношението на Холивуд и на американското правителство към местното индианско население. Вместо него, за да откаже статуетката, на сцената се качва индианка (за която по-късно се разбира, че всъщност е актриса). Брандо остава защитник на правата на индианците до края на живота си.
Пак през 1972 г. излиза "Последно танго в Париж" на Бернардо Бертолучи, а след четири години пауза по екраните тръгва и "По Мисури" на Артър Пен. През 1977 г. Марлон Брандо се снима и за телевизионната версия на "Кръстникът". Година по-късно е част от екипа на "Супермен" с Джийн Хекман и Кристофър Рийв.
В края на 70-те Брандо участва в "Апокалипсис сега" отново на Франсис Форд Копола, с Мартин Шийн, Робърт Дювал, Лорънс Фишбърн, Харисън Форд, Денис Хопър и др. В началото на 80-те излиза "Формулата". След девет години пауза Брандо отново се снима, а този път филмът е "A Dry White Season" с Доналд Съдърланд. През 1990 г. излиза "Новакът", а през 1994 г. играе в "Новият Дон Жуан" с Джони Деп и Фей Дънауей. Последните филми на Брандо са "Смелите" през 1997 г., "Лесни пари" (1998) и "The Score" на Франк Оз с Робърт де Ниро и Едуард Нортън.
Освен Оскар-и. Брандо печели също няколко награди "Златен глобус", "Еми", отличия на фестивала в Кан и много други.
Големият актьор се е женил три пъти. Първият му брак е през 1957 г. с Ана Кашфи, който трае до 1959 г. От нея има едно дете. Втори път се жени през 1960 г. за Мовита Кастанеда и се развеждат след две години. От този брак Брандо има две деца. През 1962 г. актьорът се жени за Тарита Чейен, от която има също две деца. Бракът му продължава десет години.
Марлон Брандо почина на 1 юли 2004 г. в Лос Анджелис.
Ето някои паметни цитати от иконата на киното – Марлон Брандо:
"Животът е птича песен" (в съвет към Джони Деп)
"Единственото нещо, което актьорът е длъжен да прави за публиката, е да не я отегчава."
"Ако си успешен, актьорството е най-приятната работа, която някой може да си пожелае. Но ако си неуспешен, е по-лошо дори от кожно заболяване."
"Актьорството е празна и безполезна професия."
"Не ми пука, че съм дебел. Пак взимам същите пари."
"Не смятам, че който и да е филм е изкуство."
"Аз принадлежа на жените по цял свят. Защо и други да не опитат как е с мен?"
"Ако има нещо, което е вредно за стомаха, то това е да гледаш на телевизионния екран как актьорите разказват за личния си живот"
Актьорът е човек, който не слуша, когато не говорят за него.